Клеймото на самотната жена

Лина ИВАН

Появява се в Dilema veche, no. 616, 3-9 декември 2015 г.

Откъде идва тази стигма на жена, която се храни сама в ресторант? От ранна възраст ни учат, че храненето е социално преживяване - започваме с хранене със семейството, след това с приятели и като двойка. През повечето време се храним у дома. В града обаче излизаме по-рядко. Човек, който се храни сам в ресторант, обаче не се разглежда като аномалия. Не изглежда необичайно бизнесменът да обядва сам, да релаксира, да чете вестника или да прави различни неща на своя лаптоп. Но една жена, която се храни сама, повдига много въпроси, влиза в центъра на вниманието на околните. Защо е сама? Какво прави той? Ще се омъжи ли? Тя все още чака някой?

От друга страна е напълно нормално жената да отиде сама в супермаркета или в магазин за дрехи. Само жените знаят какво е необходимо в къщата, готвят, почистват и се грижат за децата и винаги трябва да бъдат красиви, спретнати, ароматни. В ресторанта обаче жената трябва да бъде придружена - в повечето случаи от мъж.

В Букурещ една трета от жените са неженени. Дали е самотна слаба жена? Или всъщност е силно? Феминистките със сигурност биха твърдели, че несемейната жена е силна, овластена, независима. Но независимо от възрастта, работата, финансовото състояние или броя на децата, самотните жени изглежда имат етикет на челата си и все още получават смесени сигнали от обществото. Не е добре, ако остана сам с кукувица - ще си остаряла момиче! Но дори да изляза с мъже, без непременно да имам романтична, стабилна връзка - каква лека жена! Сами те са кариеристи, нерешени, с вдигнати носове, твърде претенциозни или дори малко луди. Обществото иска жените да са все още свързани - чрез брак, в идеалния случай, но това е съвсем друга дискусия - с мъж.

Няколко старици винаги се събират пред моя блок. Цял месец след като се разделих с мъжа във въведението, те продължаваха да ме гледат със съжаление и съчувствие към мен сега, когато живея сам, прибирам се сам през нощта, пазарувам сам, готвя сам, правя всичко сам. Не им обясних, че като цяло правя всичко това сам - и че изборът е мой - разликата е, че преди време понякога бях придружаван от мъж. Спахме заедно. Понякога ги приготвях. И понякога ме заменяше с горяща крушка. Но това по никакъв начин не означаваше, че съм зависим от него или че се идентифицирам само по връзката си с него. Всеки от нас има своите работни места, таланти, хобита. И както той знае как да приготви нещо за ядене, така и аз знам как да сменя крушка.

След известно време съседите ми започнаха да говорят за моите приятелки, които все още спят с мен, и след това коментираха, разбира се, броя на приятелите мъже, които ме посещаваха. И това не е само клюкарство на стари жени. Навсякъде около мен всеки има какво да каже за самотните жени. Изведнъж всички мои познати започнаха да ми уреждат срещи и да ми предлагат X или Y като партньор. Защото не е добре да бъдете сами твърде дълго.

Иска ми се да не нося повече това клеймо. Иска ми се да мога да вляза в ресторант - или в театъра, или в киното - без придружител, без хората да ме гледат тъжно. Това, че съм сам, не означава, че съм изолиран - имам семейство, приятели и други познати. И ми се иска да не се чувствах непрекъснато притискан от тях - защото не, не искам да остана сам завинаги, но да имам мъж до себе си не ме определя. И засега се справя наистина добре.