Шест месеца за завладяване на Европа

Автор: Елена Маринеску/Дата на публикуване: 01-06-2020 11:06

Ангела Меркел знае, че следващият семестър ще бъде основен поврат не само за политическата й кариера, но и за европейската стратегия. Германия трябва да поеме ротационното председателство на Съюза.

За германския канцлер е дошъл моментът да засили ръководството си на континента, опитвайки се да изпълни плана за поемане на политическото ръководство на Европа, в момент, когато изглежда, че целият континент е останал без личности, способни да го заместят, с изключение на него. Еманюел Макрон, който обръща основно внимание на лидерството на дипломатическия и военен фронт и който открива, че трябва да управлява една доста небалансирана държава.

Германия, поне засега, изглежда е единствената държава от ЕС, която може да запази лидерството си. А Меркел, дори след тази криза след коронавируса, остава безспорен политически лидер.

Оттук и въпросът: какво ни очаква като европейци с германско председателство? Отговор: Нищо напълно различно от това, което вече изпитваме. По простата причина, че макар Ангела Меркел да служи официално като президент на Съюза едва през юли, е също толкова вярно, че по същество Германия вече води Европа повече от ЕС. Мрежата от интереси на целия континент, гъстата мрежа от бюрократи, включени в клоновете на Брюксел, ръководството на Комисията и икономическата мощ са елементите, които ясно показаха през последните години, че Берлин (с Франкфурт) е истинската столица на Съюза. Със сигурност не Брюксел, който срамежливо се опитва да отговори на германските диктатури (с лоши резултати), пише редакторът от "Il Giornale".

Проблемът се крие и във факта, че ръководеният от Германия европейски семестър съвпада с глобална криза, която възниква в един от най-напрегнатите моменти в отношенията между Китай, Русия и САЩ. И Германия ще води Европа в тази обезпокоителна ескалация с все още неясни последици. С доста големи проблеми, ако Берлин ще разговаря с Вашингтон, Пекин и Москва от името на всички, защото е ясно, че в този случай германските интереси ще надделеят.

Ска Келер, лидерът на германските Зелени, попита германския канцлер какво мисли, че ще направи през този период, когато почти ще седне на трона на Европа. Както съобщава Huffington Post, по време на срещата с председателите на парламентарните групи на Европейския парламент, екологичният лидер зададе на канцлера си ясен въпрос за това как възнамерява да управлява външната политика на ЕС. И от отговорите на Фрау Меркел се появи нещо доста интересно: за бъдещия президент на ЕС трите суперсили са на едно ниво. Партньорите, потенциалните конкуренти и преди всичко не е задължително да бъдат прикрепени към старите схеми. Като се започне от САЩ.

Проблемът за трансатлантическите отношения се усеща много от Меркел, особено при президентството на Доналд Тръмп. Шефът на Белия дом никога не е отричал категорично по-суров подход към Германия, която се смята за твърде отворена за Русия, която не иска да плаща за защита на НАТО и най-вече нелоялен конкурент в търговията с Америка. И Тръмп, във вътрешна криза и с изборите пред портата, изглежда не желае да забрави своя съперник в Берлин. В четвъртък Меркел, говорейки за САЩ, не показа признаци на отпускане.

Канцлерът говори за равнопоставеност в отношенията на ЕС със САЩ, Китай и Русия, въпреки членството в НАТО и западния блок, и позовавайки се на Тръмп, заяви, че очаква "бурни" отношения в навечерието на президентските избори. Междувременно американският посланик в Германия Ричард Гренел, който е на път да се завърне в Америка, даде интервю за Handelsblatt, в което изрично заяви, че Берлин "трябва да спре да храни звяра" и че "не плаща достатъчно за НАТО. ". „Звярът“ ще бъде Русия, с която Германия възнамерява да изгради още един „Северен поток 2“.

Предупреждения, които не бива да се подценяват, ако добавим факта, че бъдещият европейски лидер рискува да промени центъра на тежестта на ЕС, като го насочи към конфронтация със Съединените щати, в период на изключителна плавност на съюзите. За да се финансира фондът за възстановяване (германска марка), се обмисля въвеждането на такса за уеб гиганти (САЩ). Меркел отново подчерта необходимостта от стратегическо партньорство с Китай, с което Тръмп се е заел с глобално предизвикателство. Той сключва с Европа най-важния европейски газопровод по отношение на капацитета и стратегическата стойност. Именно германската търговска политика задейства водовъртежа на американските данъци върху всички европейци.

Всъщност Германия рискува да вкара цяла Европа в геополитически сблъсък с изключително важни последици и в който отделни държави могат да имат различни интереси: започвайки от самата Италия. Особено ако кризата след Ковид ускори вече започнатия път към икономическа и стратегическа политика, която показва промени в парадигмата, при които Азия (и особено Китай) ще се превърне в истинския магнитен полюс на отношенията между Европа и останалия свят.

Междувременно някои важни етапи от този европейски семестър изглеждат особено важни. Германия ще ръководи ЕС, докато срещата на върха ЕС-Китай в Лайпциг ще се проведе през септември (коронавирусът позволява) и срещата на върха ЕС-Африка, основен континент както в европейската, така и в германската логика и отношения с Пекин. И не трябва да забравяме, че срещата в Берлин за Либия удостовери все по-активната роля на Германия на африканския континент. Що се отнася до Русия, обаче, немският семестър може да съвпадне с окончателното инсталиране на тръбопроводите „Северен поток 2“, разбира се, ако санкциите на САЩ го позволят. Може да е триумфален семестър за Меркел: но дали ще бъде същото и за европейските страни?