СЕРИЯ ФА М ИЛИЯ М А К Г Р Е Г О Р *

Безброй възможности MacGregor Family Series Превод на английски Mihaela Sofonea/Graal Soft

38 Нора Робъртс Без да си прави труда да скрие усмивката си, Шелби въздъхна. - Лека нощ, сенатор. Погледнете в двете посоки, докато пресичате улицата. Той отиде да отвори страничната врата, водеща към външните стълби. Алън дръпна суичъра си над главата си, преди да се насочи към нея. Винаги е вярвал, че този, който не може да приеме прост отказ с учтив поклон, е брат му Кучето. Може би е сгрешил, разсъждаваше той и това беше основна характеристика на семейство Макгрегър. - Шотландецът може да бъде инат - каза той и спря до нея. - Не забравяйте, че съм Кембъл. Кой знае по-добре? - попита Шелби, отваряйки вратата малко по-широко. -Тогава и двамата знаем как стоим. Той обгърна брадичката й около дланта й, за да запази лицето й неподвижно, давайки й последна натисната целувка, която изглеждаше подозрително дълга като заплаха. Следващият път. Шелби затвори вратата зад себе си и се облегна за миг върху нея. Това ще му пречи, помисли си тя. Алън Макгрегър би му причинил големи неприятности.

56 Нора Робъртс политически убийства и опити за убийство само за двадесет и нещо години. Не, майка й е създадена за този живот. Пациент, със стоманена плоча под крехката си кожа. Шелби не би я избрал, нито би оставил живота да я избере. Никога няма да обича някой, който да я напусне отново толкова ужасно. Оставяйки разговора да тече около нея, Шелби остави чашата в гърлото си. Тя срещна погледа на Алън. Беше там - онова медитативно, тихо търпение, което обещаваше да продължи цял живот. Почти го усещаше как спокойно се лющи, слой по слой, парченцата и фрагментите от личността му, за да достигне малката сърцевина, която той пазеше в тайна. Копеле! Почти го каза на глас. Сигурно е прочетено в очите му, защото той й се усмихна. Беше ясно, че обсадата е започнала. Надяваше се само, че ще има достатъчно боеприпаси, за да им устои.

Безброй възможности 93 Поглеждайки право в тавана, Алън претегли, пресметна, изкривявайки проблема от всички страни. „Винаги съм харесвал пристанище Хианис през есента“, каза той замислено. Движейки погледа си, той му се усмихна със своята сериозна, неприбързана усмивка. Шелби би искал да се ожени във ветровит замък, не мислиш ли?

Безброй възможности 109 -Алан. Тя се усмихна отново, по-уверена в храната и виното. Няма да се грижиш за мен.

Ще трябва ли да видим, гол такъв? каза той спокойно. Агнешкото ти дойде.

124 Нора Робъртс и двете са луди. Той я пое бавно, изслушвайки нейните дълбоки, треперещи вдишвания, които се смесваха с неговите, докато устните им бяха оковани заедно, всмуквайки изгарящите, влажни вкусове на устата й. Времето сякаш спря за тях, превръщайки се в скорост, докато не беше нищо повече от преследване и горещо желание. Алън зарови лице в гърлото й и полудя.

Безброй възможности 147 за привличане и недостатъчно за прогонване. Той успешно управлява собствен бизнес и знае как да се справи с тълпите. Това е отличен избор, като цяло, заключи той. Ако можете да се справите. Алън остави чашата си, за да не се изкуши да я изхвърли. „Шелби не трябва да бъде актив“, каза той със спокоен, но строг глас. Не трябва да има нищо друго освен това, което той реши да бъде. Връзката ни не е съобразена с политическата мелница, Лео. Лео се намръщи в горната част на пурата си. Беше достигнал чувствителна точка, осъзна, но беше възхитен от начина, по който Алън овладя гнева си. Не беше разумно да имаш горещ ум начело на въоръжените сили. - Разбирам, че се чувстваш имал право на поверителност, Алън. Но след като влезете в играта, вашата дама влиза с вас. Ние сме култура на двойките. Едното отразява другото. Фактът, че знаеше, че е истина, само го разгневи още повече. Това беше нещото, от което Шелби бягаше, страхувайки се. Как би могъл да я защити от себе си, като остане това, което беше? -Каквото и да реша да направя, Шелби остава свободна да бъде точно това, което е. Алън се изправи. Това е всичко, което има значение.

„Беше ми заповядано да доведа това момиче със себе си“, погледна той и присви очи към дъщерята на онази нация от крадци и убийци. - Дали е така? - Точно така - нежно каза Алън. Шелби повдигна брадичка. - Когато тръгваме?

Нора Робъртс Шелби не беше знаела, че може да бъде обзета от страст отново, толкова бързо, но я нападаше толкова силно и интензивно, колкото преди. Желанието идваше на забързани вълни, всяка по-висока от тази преди него, докато той потъна в него, мъчейки се да си поеме дъх. Телата им се бяха прилепили едно към друго, мокри и нетърпеливи. Тя прокара пръсти през косата му, мърморейки хиляди обещания, хиляда молби. Водата забави движенията им, сякаш ги дразнеше, когато и двамата бързаха. Никой нямаше търпение да мечтае или да изнемогва сега, когато желанието беше толкова силно и поглъщащо. Усещаше как водата се плиска по раменете й, студена и чувствена, докато устата на Алън се затопляше, ставаше по-твърда, по-алчна над устата й. Усещаше мириса на кожата си, усещаше вкуса му, когато го докосваше с устни, онази неясна следа от хлор, примесена с аромата и аромата, на които беше свикнал толкова. Достатъчно беше да им напомня, че са в басейн, а не в защитена лагуна на хиляда мили разстояние. Но когато го взе, с неистова страст, можеше да го намери другаде.