Каптоприл 50 mg x 30 компр. т

Prospect Captopril 50 mg x 30 compr. т

Една таблетка съдържа 25 mg каптоприл и помощни вещества: стеаринова киселина, микрокристална целулоза PH 102, безводна лактоза, предварително желатинизирано нишесте.

prospect

Една таблетка съдържа 50 mg каптоприл и помощни вещества: стеаринова киселина, микрокристална целулоза PH 102, безводна лактоза, предварително желатинизирано нишесте.

Фармакотерапевтична група: лекарства, активни върху ренин-ангиотензиновата система, инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим.

Каптоприл има следните терапевтични показания:

- застойна сърдечна недостатъчност;

Може да се използва и: в периода след остър миокарден инфаркт и при диабетна нефропатия.

- свръхчувствителност към каптоприл или към някое от помощните вещества на продукта;

- анамнеза за алергии (ангионевротичен оток) след приложение на инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим;

- пациенти с неутропения, агранулоцитоза или тромбоцитопения;

- хипертрофична кардиомиопатия с ниска фракция на изтласкване;

- аортна стеноза; тежка митрална стеноза;

- двустранна бъбречна артерия или единична функционална бъбречна стеноза;

При амбулаторни пациенти е важно да се оцени ефектът от първата доза. Съответно е необходимо медицинско наблюдение на пациента, докато се достигне поддържащата доза. Дозите на други лекарства, използвани в комбинация с каптоприл, трябва да бъдат коригирани.

Пациентите, алергични към инхибитор на конверсионния ензим, могат да получат кръстосана имунологична реактивност спрямо други представители на групата.

В случай на множество лекарствени комбинации е необходимо проследяване на бъбречната функция и хематопоезата.

Редки случаи на ангионевротичен оток на лицето, крайниците, устните, езика, глотиса и/или ларинкса са съобщени при пациенти, лекувани с инхибитори на конверсионния ензим (АСЕ инхибитори). Те могат да се появят по всяко време по време на лечението. В такива случаи лечението с каптоприл ще бъде прекратено незабавно и ще бъде осигурено подходящо наблюдение, докато симптомите приключат. В ситуации, при които отокът е локализиран на лицето или устните, феномените обикновено са отзвучали без лечение, въпреки че антихистамините са били полезни за облекчаване на симптомите.

Ангионевротичният оток, свързан с оток на ларинкса, може да бъде фатален. Когато езикът, глотисът или ларинксът са застрашени от запушване на дихателните пътища, трябва незабавно да се започне подходящо лечение, което може да включва 1: 1000 разтвор на адреналин, инжектиран подкожно (0,3 ml до 0,5 ml) и/или мерки за осигуряване на пропускливост на дихателните пътища.

Пациентите с анамнеза за несвързан ангионевротичен оток могат да бъдат изложени на повишен риск от ангионевротичен оток.

При едновременно приложение с каптоприл с диуретик, при някои пациенти без очевидно предшестващо бъбречно заболяване се развива повишение на плазмената урея и креатинин, обикновено незначително и преходно. В този случай може да се наложи да се намали дозата и/или да се прекрати диуретикът и/или лечението с каптоприл.

Инхибиторите на ангиотензин конвертиращия ензим могат да причинят кашлица. Обикновено кашлицата е непродуктивна, постоянна и изчезва при прекратяване на лечението. При установяване на диференциална диагноза на кашлица също трябва да се има предвид възможността за появата й чрез конверторни ензимни инхибитори.

Взаимодействия с други лекарствени продукти, други взаимодействия

- Повишаващи калий лекарства (напр. Щадящи калий диуретици като спиронолактон, триамтерен или амилорид и калиеви соли) поради повишен риск от хиперкалиемия.

- литий: не е свързан с литиеви соли (литемията може да достигне токсични стойности).

-естрамустин: повишен риск от странични ефекти, подобни на ангиоедем.

Взаимодействия, които изискват повишено внимание

- хипокалиемични диуретици: риск от брутална хипотония и бъбречна недостатъчност при пациенти със съществуващо хидрозодатно изчерпване;

- нестероидни противовъзпалителни лекарства: могат да намалят антихипертензивния ефект на каптоприл чрез инхибиране на вазодилатационни простагландини и задържане на хидросалин.

- антидиабетни средства: може да увеличи риска от хипогликемични реакции при пациенти с диабет, лекувани с инсулин или антидиабетни сулфонамиди.

- вазодилататори, поради повишения риск от хипотония;

- имуносупресори, цитостатици и/или алопуринол: промени в броя на кръвните елементи (главно повишен риск от левкопения)

Взаимодействия, които трябва да се имат предвид

- глюкокортикоидите могат да намалят антихипертензивния ефект (чрез задържане на хидросалин).

- алфа-блокери с показания в урологията: повишен хипотензивен ефект; риск от голяма ортостатична хипотония.

- имипрамин и невролептични антидепресанти: повишават риска от ортостатична хипотония.

- амифостин: повишаване на антихипертензивния ефект.

Симптоматична хипотония се съобщава рядко при пациенти с неусложнена хипертония. По-вероятно е да се появи хипотония при пациенти с хипертония, лекувани с каптоприл, ако имат хиповолемия, например чрез диуретична терапия, хипонатрий, диализа, диария или повръщане. При пациенти със сърдечна недостатъчност, със или без свързана бъбречна недостатъчност, се наблюдава симптоматична хипотония. Това е по-вероятно при напреднала сърдечна недостатъчност, която изисква високи дози бримкови диуретици и е придружена от хипонатриемия и бъбречна недостатъчност. При тези пациенти лечението трябва да започне под лекарско наблюдение и е необходимо стриктно наблюдение, когато се увеличи дозата на каптоприл или диуретици. Изисква се внимателно наблюдение и при пациенти с известна атеросклероза, исхемична болест на сърцето или мозъчно-съдова болест, при които прекомерното намаляване на кръвното налягане може да доведе до инфаркт на миокарда или инсулт.

Препоръчва се повишено внимание при пациенти, лекувани с диуретици (риск от хипотония). В тези случаи ще се обмисли или спиране на приема на диуретик 3-4 дни преди началото на лечението с каптоприл, или първоначално каптоприл ще се дава в малки дози, като дозите постепенно ще се увеличават в зависимост от терапевтичния отговор.

При пациенти със застойна сърдечна недостатъчност лечението започва с ниски дози, вероятно намаляващи дози диуретици.

При тежка хипертония, каптоприл може да бъде свързан с диуретик и бета-адренергичен блокер или симпатиков инхибитор чрез централно действие.

Във всички случаи се препоръчва проследяване на бъбречната функция през първата седмица от лечението.

При възрастни хора се препоръчва да се направи оценка на бъбречната функция преди започване на лечението. Първоначално се препоръчва да се прилага лекарството в малки дози, като дозите се увеличават постепенно в зависимост от терапевтичния отговор, за да се избегне внезапен спад на кръвното налягане.

Хипотонията след терапия с инхибитор на конверсионния ензим може да влоши бъбречното увреждане.

При някои пациенти с двустранна стеноза на бъбречна артерия или стеноза на бъбречна артерия на единичен бъбрек може да настъпи повишаване на серумната урея и креатинин, така че инхибиторите на ангиотензин конвертиращия ензим обикновено са противопоказани.

При пациенти с бъбречно увреждане може да се наложи намаляване на дозата и/или приложение на по-дълги интервали. В тази ситуация са докладвани случаи на остра бъбречна недостатъчност, обикновено обратима.

Трябва да се внимава, когато се прилага каптоприл на пациенти на диализа (риск от анафилактоидни реакции).

При имунокомпрометирани пациенти каптоприл може да причини депресия на гръбначния мозък.

При пациенти, подложени на тежка операция или по време на анестезия с хипотензивни средства, каптоприл блокира образуването на ангиотензин II вторично спрямо компенсаторното освобождаване на ренин. Ако се появи хипотония и се смята, че се дължи на този механизъм, тя може да бъде коригирана чрез разширяване на обема.

Поради наличието на лактоза, това лекарство не се препоръчва при пациенти с вродена галактоземия, синдром на малабсорбция на глюкоза и галактоза, дефицит на лактаза.

Употребата на инхибитори на конверсионния ензим е противопоказана по време на бременност и кърмене.

Каптоприл преминава през плацентата и може да причини фетална смъртност и заболеваемост. Излагането на плода на инхибитори на конверсионния ензим през втория и третия триместър на бременността е свързано с неонатална хипотония, бъбречна недостатъчност, аномалии на черепа.

Каптоприл се екскретира в кърмата, но ефектът му върху кърмачето не е определен. Докато каптоприл е противопоказан при кърмещи майки, препоръчително е кърменето да се прекрати, ако е необходимо лечение с АСЕ инхибитори.

Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Каптоприл не повлиява способността за шофиране или работа с машини, но пациентите трябва да бъдат предупредени за възможни замаяност или умора, особено в началото на лечението.

Дози и начин на приложение

При умерена или лека хипертония:

- първоначално 12,5 mg каптоприл 2-3 пъти на ден; след 2 седмици, ако е необходимо, дозата може да се увеличи до 25 mg каптоприл 2-3 пъти дневно, да не надвишава 150 mg каптоприл/ден.

При тежка хипертония:

- първоначално 25 mg каптоприл 2-3 пъти на ден; след 2 седмици, ако е необходимо, дозата може да се увеличи до 50 mg каптоприл 2-3 пъти дневно, да не надвишава 150 mg каптоприл/ден.

По-високите дози предизвикват увеличаване на честотата на страничните ефекти без увеличаване на терапевтичния ефект; В този случай, за да се получи очаквания терапевтичен ефект, се препоръчва да се комбинират други антихипертензивни лекарства (например диуретици, бета-блокери, блокери на калциевите канали).

При хипертония, лекувана с диуретици и реноваскуларна хипертония, препоръчителната начална доза е 6,25-12,5 mg каптоприл/ден; впоследствие може да се увеличава постепенно в зависимост от терапевтичния отговор. Препоръчва се измерване на креатинин и калий преди започване на лечението и през първите 15 дни след започване на лечението.

Поддържащата доза се установява така, че систоличното кръвно налягане при ортостатизъм да не пада под 90 mmHg.

При бъбречна недостатъчност дозите се изчисляват въз основа на креатининовия клирънс. Обикновено те са представени в следната таблица: