Празникът: подготовка и изпълнение

Какъв е празникът? Това е близостта до нас, до Църквата, на радостта, дадена от Бог. От една страна, целият живот на Църквата е безкрайно тържество; от друга страна, това е подготовката за последния празник: изпълнението на всички неща, на самия свят, в Бог. Ето как разбираме защо всеки празник, всеки празник на Църквата е изграден върху двойна структура на подготовка и изпълнение.

Пристигаме на Великден, не само гледаме календара и казваме: „Тази година ще бъде на 3 май“. Трябва да преминем през Великия пост. Преди Коледа трябва да преминем през Великия пост. Преди всеки празник винаги има подготовка, пречистване, пост. Когато отидем на Светото Причастие, което е най-голямата радост, която човек може да получи, трябва да постим. Всичко това ни разкрива и ни учи на истинския смисъл на празника. Лесно е да "отидеш на църква", трудно е да празнуваш. Защото само „да ходиш на църква“, просто да си там не е достатъчно. Истинският празник винаги е активно участие. Но никой не може да постигне това участие и значението, дълбочината, радостта от тържеството, ако не се е подготвил. Не можем без промяна да преминем от кавга към християнска радост. Не можем, след обилен обяд, с тютюн и алкохол, изведнъж да станем „духовни“.

Ние сме паднали хора. Нашите похоти, телата ни, всичко ни тласка надолу към земята. За нас е по-лесно да седнем, отколкото да стоим, да спим, отколкото да стоим будни, да четем вицове, отколкото добър роман и да четем добър роман от Евангелието. Радостта и всички славни неща, които Бог ни дава, в началото ни се явяват като тежест, като нещо трудно или дори невъзможно. Ние не ги приемаме точно поради тези причини. Ето защо трябва да положим усилия; и преди това да е радост и празник, целият ни живот означава усилия.

Следователно не можем да отпразнуваме празник, без да преминем през това подготвително усилие. Това е дълбокият смисъл на християнската институция на поста. Християнското значение на думата „пост“ не е само да промените диетата си. Истинският пост винаги е телесен и духовен; това е усилието на целия човек. Защо? Защото това е единственият начин да станем отново светлина. Отворен за Бог и Неговата радост. Невъзможно е да влезем в Царството Божие, без да се отървем от духовната „тлъстина“ на всичко зло, повърхностно, незначително и смъртно в живота ни. Ето защо ритъмът на живота на Църквата винаги е този на подготовка и изпълнение.

Отец Александър Шмеман, Литургия и живот: Християнско съвършенство чрез литургичен опит, Изд. Базилика, 2014