ПОСТРЕВОЛЮЦИОННА РУМЪНИЯ, 1990 г. 30 години от първия Цветен мост над Прут AGERPRES

НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ

ЖЪЛТ КОД: 20-11-2020 10 ч. Между 20 ноември, 20:00 - 21 ноември, 14:00 Засегнатите райони ще бъдат отчетени 20 ноември, 20:00 - 21 ноември, 14:00 Засегнати райони

AGERPRES използва бисквитки, за да персонализира и подобри вашето преживяване на нашите уебсайтове и за маркетингови цели. Ако продължите да разглеждате този сайт, без да променяте настройките си за бисквитки, ще приемем, че се съгласявате да получавате всички бисквитки от този сайт. Можете да промените настройките на бисквитките си по всяко време. За да научите повече, прочетете Политиката за бисквитките.

У дома /
Документация /
ПОСТРЕВОЛЮЦИОННА РУМЪНИЯ, 1990: Изминаха 30 години от първия „Цветен мост“ над Прут

АГРЕПРОВ ПОТОК

18:01 НОВИНИ ОТ ДНЯ НА БУКУРЕЩ - 20 НОЕМВРИ
18:00 Флорин Джиану ще бъде президент на CNIPMMR още четири години
18:00 НОВИНИ НА ДЕНЯ - СПОРТ - 20 НОЕМВРИ
18:00 НОВИНИ НА ДЕНЯ - ДЪРЖАВИ - 20 НОЕМВРИ
17:59 Орбан: Правителството се събра в понеделник, за да приеме ревизия на бюджета
17:56 Йоханис: Евенте 16.000 gyermek esik áldozatul bántalmazásnak, elhanyagolásnak. kizsákmányolásnak, vagy az erőszak más formájának
17:50 Cîţu: Ще отменим онези бариери, поставени в Парламента, които спират капитализацията на румънските компании на капиталовия пазар
17:50 AHK Румъния: Румънската икономика ще се възстанови от коронавирусната криза едва през 2022 година
17:50 Европейската комисия одобрява помощ в размер на 12,4 милиона евро за румънските производители на вино
17:50 Орбан: Румъния ще започне изграждането на реактори 3 и 4 на атомната централа "Чернавода"
17:50 Европейската комисия одобрява 1,7 милиона евро помощ за компании, работещи на летището в Сибиу
17:50 INS: Крайното потребление на електроенергия в Румъния през 2019 г. е подобно на предходната година
17:50 INS: Крайното потребление на електроенергия в Румъния през 2019 г. е подобно на предходната година
17:50 Румънци, сред гражданите на ЕС с най-засегнати доходи след пандемията от коронавирус
17:49 Футбол: Коман не видя "никакъв проблем" между Меси и Гризман
17:46 Посланикът на Румъния в Испания Габриела Данкау имаше среща с председателя на испанския сенат Пилар Льоп Куенка
17:45 МВнР: Телефонен разговор между министър Ауреску и президента на Американската банка за внос-износ
17:45 Дворец Виктория - осветена в синьо от Международния ден на правата на детето; Орбан: Децата имат право да бъдат уважавани
17:45 Попа (БНР): Централната банка е запазила пространство за маневриране, но трябва да се управлява разумно
17:45 Една трета от компаниите показват, че производителността на служителите се е увеличила след прилагането на работа от дома (барометър)

НАЙ-ПРОЧЕТЕНОТО ОТ ДОКУМЕНТАЦИЯТА

ПОСТРЕВОЛЮЦИОННА РУМЪНИЯ, 1990: Изминаха 30 години от първия „Цветен мост“ над Прут

Промяна на размера на шрифта:

На 6 май 1990 г. по време на отварянето на границите с Молдовската съветска социалистическа република (ССР) се провежда първият „цветен мост“ над река Прут.

„Цветен мост“ е името на акция, проведена на брега на река Прут в началото на 90-те години на ХХ век, като символ на братство, желание за близост и общата история на Румъния и Република Молдова. На тези събития бяха пуснати цветя във водата на Прут, на двата бряга, детайл, който даде името на събитието, според сайта http://istoria.md.

Преди да обяви независимостта си, на 27 август 1991 г. Кишинев насочи погледа си от Изток на Запад, към Букурещ, отбелязва https://www.basarabeni.ro. Политическият контекст по онова време изглеждаше благоприятен за Съединението с "Родината". Събитието от 6 май 1990 г. е красноречиво доказателство за желанието да се съберат поне част от населението на двата бряга на Прут. Тогава по инициатива на Народния фронт, подкрепен от правителствата на Молдова и Румъния на ССР, беше организиран първият „Цветен мост“.

Първият „Цветен мост” се провежда на 6 май 1990 г. Акцията, озаглавена „Мостът на цветя Прут”, е организирана от Културната лига за единството на румънците навсякъде в сътрудничество с Културната асоциация Букурещ-Кишинев и съвместно с Народния фронт Молдова. По този повод на жителите на Румъния беше позволено да преминат Прут в Съветска Молдова без паспорт и виза на този ден, между 13.00 и 19.00, и обратно, гражданите на Република Молдова да преминават без специална виза в Румъния. В този смисъл бяха създадени осем гранично-пропускателни пункта по 700-километровата граница на Прут: Миорчани - Перерерита, Стънка - Костещи, Яш - Скулени, Унгени - Под Унгени, Албица - Леушени, Фалчиу - Чиганка, Оансеа - Кахул и Галац - Гюргелещи. След това действие процедурите за преминаване на съветско-румънската граница бяха значително опростени.

В 12.00 часа, официалното време на Букурещ, което стана и официалното време на Кишинев, съвет на свещениците отслужи Te Deum, след което камбаните на всички църкви вляво и отдясно на Прут зазвучаха, за първи път от десетилетия, заедно. След това водите на Прут получиха от най-северното селище на картата на Румъния, от Миорчани и по време на курса, принасяне на цветя, дадено от присъстващите в символичен жест.

Последва моментът на пресичане на Прут, пиковият момент на действието, срещата между участниците, истински празник на мислите и чувствата на всички присъстващи. Имаше музикални изпълнения и популярни игри, тост за богати плодове на полето, за здраве на хората, за изпълнение на идеалите за щастие на всеки.

Снимка: (c) Исторически архив CODRUTA DRAGOESCU/AGERPRES

Цветя на Прут, в Oancea-Cahul, през 1990 г.

В манифест, подписан от няколко лидери на политически и граждански сдружения в Република Молдова, се казва, според https://www.basarabeni.ro: „Прут е бил и ще остане вода, която обединява два брега на Молдова. реката се разделяше от брат на брат, полу-душата на румънеца продължаваше да се разхожда над водата му, като Исус над морските води. Съвестта, вярата, духът нямаха граници. Онези, които се опитваха да ги решат, се срамуваха в лицето. Господи, и целият свят, ние, румънците, сме си у дома от Днестър до Тиса, от върха на Карпатите до морето и искаме тази къща отсега нататък с всички отворени врати, за да можем да се видим. лице в лице с братя от една кръв и да изпълним душите ни. "

Според тогавашния министър на културата и културите Йон Унгуряну, "десетки хиляди румънци от двата бряга изригнаха като река. Румънците от Запада от Прут бяха първите, които влязоха в СССР без разрешение". От своя страна Мирча Друк, бивш министър-председател на Република Молдова, призна, че единственото, което той се интересува по това време, е "озадаченият поглед на съветските граничари в пълно объркване и объркване. Никога не са виждали подобно нещо!"

На събитието присъстваха тогавашният вицепремиер Михай Платон, президентът на FPM Йон Хадирка, министърът на културата и култовете Йон Унгуряну, както и Владимир Воронин, тогава министър на вътрешните работи, по-късно президент на Република Молдова. осем години (от 4 април 2001 г. до 11 септември 2009 г.).

Поетът Григоре Виеру пръв прекоси Прут на гумена лодка. "Това беше неописуемо емоционално напрежение. Хората се викаха по име и се намираха след години и години. В един момент, от другата страна на реката, човек се хвърли във водата и започна да идва при бесарабците от другата страна. Моите хора от Перерата бяха замръзнали, бяха много емоционални и не смееха да мръднат, докато човек от Перерата не беше хвърлен във водата, след което останалите тръгнаха, всички се срещнаха в средата на Прут и се нагреха там, във водата, припев, нещо невиждано и нечувано никъде другаде по света. Ето защо казвам, че тези, които се подиграват с Цветния мост, днес изглеждат смешни. Сълзата на радостта не може да бъде иронична ", ще си спомни поетът в интервю през май 2008 г.

Също на 6 май 1990 г. делегация от парламентаристи от Молдовската ССР, в която, наред с други, бяха и Николае Костин, кметът на Кишинев, отец Петру Бубуруз, Василе Неделциу и Михай Гимпу, народни депутати, бяха гости на Яш. . Те посетиха културния комплекс "Михай Еминеску" в градината Копо, митрополитската църква на Молдова и Сучава, църквата на тримата йерарси, Двореца на културата, други исторически и художествени паметници на Яш и направиха обиколка на града.

Събитието от 6 май 1990 г. е отразено и в изкуството, във филма "Цветният мост" на Томас Циулей. Темата на филма е ежедневието на семейство Архир от село Акуи, Република Молдова, с бащата, който остава вкъщи, за да обработва земята, и майката, заминала да работи в чужбина, и всичко това по време на събитието "Цветен мост". "Podul de flori" е румънско-германска копродукция между Europolis Film, Студио за създаване на филми към Министерството на културата и Ciulei Films Германия. През 2008 г. филмът спечели голямата награда за документален филм "Erinnerung und Zukunft" ("Памет и бъдеще"), както и наградата "goEast" в памет на Райнхард Кемпф на немския филмов фестивал GoEast, който се проведе между 9 15 април 2008 г. Филмът също печели наградата на библиотеката през същата година, както и споменаване на изданието на 2008 г. на Международния фестивал на документалния филм Cinéma du Réel, проведен в Париж на 7-18 март 2008 г.

Над един милион и двеста хиляди румънци прегърнаха на 6 май 1990 г. по протежение на 700 км от Прут. Вторият Цветен мост се състоя на 16 юни 1991 г. Тогава, според статистическите данни на Министерството на вътрешните работи на Република Молдова, 240 000 бесарабци преминаха Прут в Румъния. AGERPRES/(Документация - Cristian Anghelache, редактор на фотоархива: Елена Балан, редактор: Марина Бадулеску, онлайн редактор: Ady Ivaşcu)

* Обяснение за отваряне на снимката: Цветя на Прут, в Оанса-Кахул, през 1990 г.