Полезна информация

НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА ПРОГРАМА

Полезна информация

Националните програми са организиран набор от дейности и услуги, създадени със закон с цел предотвратяване и лечение на заболявания със сериозни последици за здравето на населението и в някои случаи (СПИН, туберкулоза) с висок епидемиологичен риск. Профилактичните дейности и специфичното лечение на тези заболявания се финансират от държавния бюджет и от Единната национална здравноосигурителна каса, в рамките, установени ежегодно от Закона за държавния бюджет.

Националните програми се разработват, изпълняват и координират от Министерство на здравеопазването, и техните цели се определят от същата институция заедно с Национална здравноосигурителна къща, Румънски колеж по лекари, Федерална лекарска камара, с представители на професионални научни медицински асоциации, университетски клиники, изследователски звена, неправителствени организации, профсъюзи, работодатели, министерства и централни институции със собствена здравна мрежа, както и представители на населението.

На национално ниво се провеждат 4 здравни програми, както следва:
1. Общностна програма за обществено здраве;
2. Програма за профилактика и контрол на незаразните болести;
3. Здравна програма за деца и семейство;
4. Програма за здравна администрация и здравни политики.

ЗАБЕЛЕЖКА:
Програми 3 и 4 се финансират изключително от държавния бюджет чрез Министерството на здравеопазването.
Програми 1 и 2 са структурирани в подпрограми. За някои подпрограми има финансиране както от държавния бюджет, така и от Единната национална здравноосигурителна каса.

КАК ПАЦИЕНТЪТ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ПРОГРАМИ МОЖЕ ДА ИЗПОЛЗВА?

Бенефициенти на националните здравни програми са: осигурени или неосигурени лица, които имат заболявания, включени в националните програми;

За осигурените лица най-важното е да се извършва периодичен годишен контрол, с цел откриване на ранни хронични заболявания.

В случай на съмнение за съществуване на хронично заболяване семейният лекар ще насочи застрахования към лекар специалист. Той ще потвърди или отрече подозрението и ще определи дали пациентът отговаря на критериите за включване в подпрограмата и времето на включването му в подпрограмата, в рамките на одобрения бюджет.

За някои програми има и списък на чакащите.

Неосигурените лица също могат да се възползват безплатно от националните здравни програми от момента на диагностициране на заболяването, включено в тези програми.

Неосигурените хора, които подозират, че имат такова заболяване, трябва да отидат при специалист, който ще потвърди или отрече подозрението.

КРИТЕРИИ ЗА ДОПУСТИМОСТ НА ПАЦИЕНТА ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В НАЦИОНАЛНИТЕ ПРОГРАМИ ЗА КУРТИВНО ЗДРАВЕ

Критерии за допустимост: национална онкологична програма

1) включване в подпрограмата: след установяване на диагнозата на неопластично заболяване и инсцениране на разширението на тумора, съгласно процедурите, препоръчани от признатите национални и международни насоки и договори;

2) изключване от подпрограмата: след изчерпване на препоръчителните дози цитостатици или времето на лечение или по желание на пациента, според случая;

3) повторно включване в подпрограмата: при откриване на рецидив или прогресия на стабилизираното заболяване, когато пациентът трябва да възстанови антинеопластичното лечение.

Критерии за допустимост:Национална програма за диабет

1) дейност 1: пациенти с диабет, по препоръка на лекаря, специализиран в диабет, хранене и метаболитни заболявания;

а) за пациенти, получаващи инсулин:

а.1) пациенти с диабет тип 1;

а.2) пациенти с диабет тип 2, които се нуждаят от лечение (временно или на a

неопределена продължителност) с инсулин:

- когато, при максимално лечение с ADO и стриктно спазване на

диета, хемоглобин А1с надвишава 7,5% (с изключение на случаите, когато продължителността на живота е ниска);

- когато лечението с ADO е противопоказано;

- хронични инфекции (напр. белодробна туберкулоза);

- остри сърдечно-съдови събития (тревожен инфаркт на миокарда, инсулт);

- други ситуации (храносмилателна непоносимост, стрес);

- пациенти с гестационен диабет.

б) за пациенти, получаващи ADO лекарства:

б.1) липса на баланс на нивото на целите, предложени изключително от лечението

b.2) пациенти с новооткрит захарен диабет с кръвна захар на гладно> 180 mg/dl и/или

3) дейност 3: лекувани с инсулин пациенти с диабет, по препоръка на лекаря

специализиран диабет, хранителни и метаболитни заболявания и компетентният лекар:

а) инсулинова терапия в многократни дози или с конвенционална инсулинова терапия;

б) ежедневна самокорекция на дозите инсулин в зависимост от самоконтрола.

Решението за прекратяване на тестовете за самоконтрол на пациенти, включени в Националната програма за диабет, принадлежи изцяло на специалиста по диабет, хранителни и метаболитни заболявания и може да бъде прието при следните условия:

а) липса на спазване на специализираната медицинска програма за наблюдение и контрол;

б) непрекъснатата инсулинова инфузионна терапия не се оказва ефективна.

4) дейност 4: пациенти с диабет, които могат да се възползват от инсулиновите помпи:

а) Пациенти на постоянно лечение с инсулин:

а1) деца с диабет тип I, при които не може да се извърши гликемичен контрол

чрез интензивна инсулинова терапия, приложена правилно;

а2) възрастни с диабет тип 1 на възраст над 18 години, при които гликемичният контрол не може да се извърши чрез правилно приложена интензивна инсулинова терапия;

а3) бременни жени с диабет тип I.

б) Пациенти на временно лечение с инсулин:

b1) гестационен диабет или бременни жени с диабет и инсулинова терапия, при които гликемичният контрол не може да се извърши чрез интензивна инсулинова терапия;

b2) всеки тип захарен диабет, с гликемична лабилност, който не може да бъде контролиран чрез интензивна инсулинова терапия.

в) Критерии за решение на пациента:

в2) спазване на програмата за наблюдение и контрол (самообслужване, самоконтрол и самонастройка на дозите инсулин);

в3) капацитет и способности за използване на помпата;

Решението за прекратяване на употребата на инсулинова помпа от пациент принадлежи изключително на диабетолога и може да бъде взето при следните условия:

а) липса на придържане или неадекватно придържане на пациента към специализираната програма за медицинско наблюдение и контрол по време на използването на помпата;

б) непрекъснатата инсулинова инфузионна терапия не се оказва ефективна.