Лъвът и орелът

Лъв, с дупка в голяма гора
Дойде приятел с Маймуна.
Приемайки това за даденост,
На Лео, охраняваните му малките ви ги дават.
Орел със сухи листа,
Обръща ги горе,
И после ги отвлече
Докато Лео заспа.
Когато се събуди, мъката го обзе
Виждайки ъгъла на Орела при отвличането на Орела.
- Хайде - каза Лео, - ние сме силни.
И големи:
Ти, цар на птиците; Аз, лорд над дживин.
Дължим на себе си да почитаме ранга си.
Когато тези крадци откраднат под моите грижи, оставете ги,
Доверието беше високо.
Какво да ти кажа сега, когато те вземат?
Че нямаше да мога
Погрижете се за тях, дори да не мислите за това.
Отново ми го даваш, за да не попадна под шала
Че не ме интересува какво съм обещал.
Това ще ти се отрази добре. "
Императорският орел,
Дърво, седящо с плячката му му даде този отговор:
„Когато гладът ви принуди, вие сте слепи
Погледнете редиците или приятелството.
Отвличане,
Храни те
И коремът ви се затопля ”.
Виждайки сега с кого си има работа Лъвът,
С ноктите си той развързва бедрата им от плът,
И да го даде на Орела като откуп
За маймунските пилета: "Не, каза той, храна".