Adevarul.ro

Влизам

Създай акаунт

Възстановяване на парола

Букурещ

Елена Удреа сложи ръка на носа си днес, когато бе сложена с белезници от полицейския микробус, близо до сградата на Върховния съд. И сега, освен всичко, което се случва на този свят, някои хора са любопитни: какво е значението на този жест?

елена

Списък с някои възможни отговори, които пресата спекулира от вчера до днес, свързани с първия момент, когато той сложи ръка на носа си: направи знак на Басеску, направи знак на журналистите, направи знак на мафията, направи масонския знак за мълчание. Към което трябва да добавим обяснението на Елена Удреа, след първия такъв жест: тя би направила знак на любим човек, за да й каже, че е добре.

Днес, ден по-късно, Елена Удреа направи същия жест за първи път, когато беше заснет от журналисти: тя сложи ръка на носа си, сякаш искаше да ни побърка от любопитство! На кого, на кого е предназначен този знак? Кой може да дешифрира нашия момент? Конспирация ли е? Трябва ли да ядем по-малко пържени картофи тази вечер и да пием по-малко бира, за да мислим малко по-ясно, в уединението на нашите дневни, за значението на жеста?

Междувременно предлагам да се върнем към руската класика, която може да има малко по-логично обяснение на момента. През 1835 г. Гогол написва кратка проза, наречена „Носът“, в която разказва трагикомичната история на Ковалев, човекът, който губи носа си. И не само се събужда без нос, но един ден среща носа си на улицата, в плът. В крайна сметка, по чудо, Ковалев си възвръща носа (събужда се отново с него на лицето). Историята се смята за предшественик на магическия реализъм и накратко, критиците казаха, че това може да е комплексът от кастрация, емаскулация. Ковалев остана без нос, но всъщност остана без нещо много по-важно, било то благоприличие, престижът му в обществото, слава. Просто той в крайна сметка по чудо си върна всичко, сякаш всичко беше кошмар.

Сега не знаем точно чий нос визира Елена Удреа. Точно на носа й? На носа на някой друг ли е? В носа ни ли е? Хей, но имам идея. Ами ако вместо да се грижим за жеста с ръка до носа, ние продължим живота си, сякаш те са най-важните? Поне докато една сутрин някой от нас не се събуди, не дай си Боже, като Ковалев, без нос.