Може да има или не стандартно лечение за чернодробна стеатоза?

Чернодробната стеатоза, известна още като мастна чернодробна болест, е състояние, характеризиращо се с натрупване на мазнини в черния дроб. Мазнините са нормални в този орган, но когато е твърде голям, възникват проблеми. Счита се, че когато делът на чернодробните клетки, съдържащи мазнини надвишава 5%, това е чернодробна стеатоза.

Лечението на безалкохолен мастен черен дроб се фокусира върху борбата с рисковите фактори (затлъстяване, хиперлипидемия и инсулинова резистентност). Затлъстяването и инсулиновата резистентност също са рискови фактори за диабет, сърдечно-съдови и бъбречни заболявания.

Чернодробната стеатоза предразполага пациента към напреднало чернодробно заболяване, като цироза, но също и към сърдечно-съдови заболявания.

Тъй като пациентите с мастен черен дроб без стеатохепатит имат добра прогноза, лечението е насочено към пациенти с неалкохолен стеатохепатит, с основната цел да намали смъртността, да намали прогресията до цироза или хепатоцелуларен карцином. Целта на лечението е регресия на вече образувана чернодробна стеатоза или стеатохепатит и е приета днес в няколко клинични проучвания.

Лечението на мастен черен дроб се основава преди всичко на спазването на хигиенно-диетичен режим, който се състои в намаляване или поддържане на телесното тегло до стойности, близки до нормалното, промяна на диетата, редовно упражнение, поддържане на триглицеридите, холестерола и кръвната захар в нормални граници.

Фармакологичното лечение включва няколко лекарствени терапии, като перорални антидиабетни средства, понижаващи липидите лекарства (статини, фибрати), хепатопротектори (урсодезоксихолева киселина), антиоксиданти (витамин Е, витамин С), анти-TNFalpha агенти (пентоксифилин, адипонектин). Нито едно от тези лекарства не е одобрено за лечение на безалкохолен стеатохепатит. Следователно няма стандартно медикаментозно лечение за лечение на чернодробна стеатоза.

Към днешна дата нито едно лекарство не е тествано в проучване фаза III и не е одобрено за NASH от регулаторните агенции. Следователно не може да се препоръча специфична терапия.

Инсулинови сенсибилизиращи агенти (орални антидиабетни средства)

Няколко проучвания показват намаляване на инсулиновата резистентност и аминотрансферазите, но не и значително подобрение в чернодробната хистология при пациенти със стеатохепатит, лекувани с перорални антидиабетни средства.

В едно проучване пероралният метформин при 2 g/ден подобрява чернодробните ензими в сравнение с витамин Е при 800 IU/ден или диета.

Има ограничени доказателства за хистологична ефикасност на метформин в NASH. Ефектът на метформин върху чернодробните мазнини е слаб поради неспособността му да възстанови нивата на серумен адипонектин в краткосрочен план. Ролята на метформин остава експериментална, полезността му при лечението на пациенти със стеатохепатит остава да бъде доказана.

Тиазолидиндионите (розиглитазон) подобряват чувствителността към инсулин. Най-голямата полза от розиглитазон е регресията на чернодробната стеатоза, докато възпалението не е намалено.

Пиоглитазон може да се използва за лечение на стеатохепатит при пациенти с доказана биопсия NASH. Трябва обаче да се отбележи, че по-голямата част от пациентите, които са участвали в клинични изпитвания, изследващи пиоглитазон за NASH, са били недиабетни и че дългосрочната безопасност и ефикасност на пиоглитазон при пациенти с NASH не са установени.

Поради страничните ефекти на тези лекарства, тяхната употреба е ограничена в клинични проучвания, докато не се изясни съотношението риск/полза.

Не е доказано, че понижаващите липидите лекарства (фибрати или статини) са ефективни за подобряване на чернодробната функция или хистологията.

Оптималната продължителност на лечението не е известна. При пациенти с повишени аминотрансферази (ALT) на изходно ниво, лечението трябва да бъде спряно, ако няма намаляване на нивата на аминотрансфераза след 6 месеца лечение; при пациенти с нормални аминотрансферази към момента на поставяне на диагнозата не могат да се правят препоръки.

Черният дроб има способността да се регенерира, когато някои клетки остареят или са засегнати от стеатоза. Но когато повредите се повтарят, може да възникне фиброза - трайна белези. С течение на времето фиброзата се развива в цироза, когато здравата чернодробна тъкан се замества с белези.

Как можете да лекувате чернодробна стеатоза паралелно с медикаментозно лечение

Независимо дали Вашият лекар предписва медикаментозно лечение, важно е да се лекува чернодробната стеатоза с промени в диетата и начина на живот.

Задължителната консумация на алкохол трябва да бъде ограничена или избягвана. Алкохолът влошава мастната чернодробна болест, като е изключително вреден за черния дроб, засегнат от стеатоза.

Поддържането на холестерола в тялото в нормални граници може да стане чрез приемане на здравословна диета с ниско съдържание на вредни мазнини. Наситените мазнини, както и захарите, трябва да бъдат значително намалени в диетата на пациента с чернодробна стеатоза. Препоръчително е да замените червеното месо с протеини от източници като соя, пиле, пуйка или риба.

Ако мастната чернодробна болест е свързана със затлъстяване, е задължително пациентът да отслабне. Диетолог и фитнес треньор могат да помогнат на пациента в това. Ограничаването на броя на консумираните калории, както и практикуването на спорт всеки ден са от съществено значение в тази ситуация.

За щастие чернодробната стеатоза е обратимо състояние. Следователно само 20% от пациентите, страдащи от това чернодробно заболяване, развиват цироза с течение на времето, докато останалите 80% или успяват да се борят със стеатозата, или да я държат под контрол.

Препоръчва се пациентите с чернодробна стеатоза да посещават редовно лекар, за да наблюдават прогресията на чернодробното заболяване. Също така се препоръчва да се спазват точно инструкциите, предоставени от гастроентеролога.