Молитва към Господ Исус Христос (на св. Йоан Златоуст, която той казваше всеки ден)

Господи, Боже мой, великият и страшен, и прославен, Създател на всяка сграда, видяна и невиждана, Този, който пази Твоето селище и дава Твоята милост на тези, които Те обичат и спазват Твоите заповеди, благодаря Ти сега и завинаги, за всички Вашите добри дела, които ми дадохте, за показаните и за непоказаните.

Досега Те славя и прославям и Те възвеличавам за Твоите богати милости и за Твоите милости, които Ти ми показа прекрасно, все още ме подкрепя в утробата на майка ми и във всички грижейки се за мен и пазейки и управлявайки, с благочестие, моето, само от Твоята доброта и любов към хората.

Защото не сте пренебрегнали смирението ми за моето недостойност и страст, но от любовта си към хората и милостта си не сте престанали да ми правите добро и да ме пазите. И така, докато не остарея и посивея, Боже мой, не ме оставяй.

Исусе Христе, моето добро име, моята сладост, моето желание и моята надежда, Този, Който те направи човек за нас и всички мъдро ги спаси и подготви за нашето спасение, признавам Ти, Господи, Боже мой, с цялото си сърце прекланя колене към тялото и към душата, показвайки на Теб, Боже мой, всичките си грехове. Обърнете ухото си към моята молитва и простете езичеството на сърцето ми. Съгреших, сторих нечестиво, сгреших, втвърдих Те и те огорчих, добрият ми Учител и Хранител и Болногледач. Няма изречена или неизречена нечестие, което да не съм извършил с труд и слово, в знания и в невежество, със спомени и мисли, прекалено съгрешавайки.

И, много пъти обещавайки да се покая, толкова много пъти, изпадах в същите грехове. Капките от дъжд ще бъдат преброени по-лесно от множеството мои грехове, защото те са надвивали главата ми и са се превърнали в бреме. Защото от младостта си досега, до похотта на нечестивите, отваряйки им вратата, необуздани и разхвърляни начала, съм планирал, замърсявайки робата си на Светото Кръщение, тази, изтъкана отгоре, църквата на тялото ми, зацапваща я, нечестивата ми душа през страстите нечестността, която го осквернява напълно, и всички беззакония и несправедливости, които работят. Което, ако исках да спомена подробно, няма да имам достатъчно време да ги изповядам.

Но понеже Ти ги знаеш всички, защото пред тебе няма показана сграда, която да е празна и изложена пред очите ти, не знам какво да ти кажа, Всезнаещият. Но сърцето ми е смазано, а душата ми и, съвсем, потъвам в дълбините на недоумението, като си спомням, че когато съгреших, не показах и най-малкото покаяние. И времето на рязане е близо, хорството на смъртта присъства, но времето на покаянието, никъде. Поради това душата ми е разтревожена и изпълнена с болка и скръб. Защото, като съм неподготвен, когато преброявам и изследвам нещата около себе си, не намирам нищо достойно за отговор, нито лице и средство, чрез което да се избавя от вечния огън. Но ако „законът едва е спасен“, аз, грешникът, ще го направя?

И ако след много мерзости Божието царство се наследи от достойните, които са тръгнали по пътя на тесния и страдащ живот, тогава аз, в радост и в неконтролируемост, винаги харчеща, как ще съм достоен за спасение? И ако „цялата човешка справедливост е като изхвърлен парцал“, но колко кал и несправедливост ще бъдат отчетени? И ако „за пустинна дума трябва да се знае“, аз, за толкова много грехове, какъв правилен отговор ще имам? Уви, души, ето, злите ни дела се увеличиха! Животът е кратък и минава бързо, пращайки го до смърт. Но делото на грешниците е вечно, както и царството на праведните. И животът на никой от тях не завършва със смърт. И така, какво ще правя? Над какво ще работя? В какъв мрак ще бъда хвърлен? Страхът е смърт, особено тази на грешниците, защото е и зло. Защото „смъртта на грешниците е ужасна“, но „много по-страшно е да попаднеш в ръцете на живия Бог“, от която никой няма да може да избяга.

Така че, когато дойде да прослави своите светии и да награди всеки според делата му, когато местата ще бъдат поставени и безстрашният Съдия ще седне, когато огнената река ще премине преди и яркостта, и радостта, приготвена на праведния, ще бъде показана и всички милиони ангели, и всички хора по света, с цялата сграда, видяна и размислена с трепет, ще застанат пред вас, какво да правя тогава? Изпълнен със срам, изобличен от съвест, от цялата дързост и липса на отговор, въздишам от всички страни. Уви, аз! Какво първо ще плача, защо тогава ще въздишам, защо ще тъгувам? Поради липса на доброта или поради мъчението на болката? За безкрайна работа или за отделяне от Бог?

Плачете вие, нечестиви души, помнете какво ще ви посрещне, след като напуснете тялото, защото те ще бъдат много тежки и болезнени. И извика: Бог на силите, Бог на вечността, Бог на милостта и милостта, не ме изоставяй, не ме пренебрегвай, не отнемай милостта Си от мен! „Помни моята помощ, Господи на спасението ми!“ Че познавам милостта на моя Учител, знам злото спомен за Любовника на хората и че той е волята на милостта, Който „не иска смъртта на грешника, а да се върне и да бъде жив“. И Който „иска всички да бъдат спасени и да стигнат до познанието на истината“, особено тези, които се обръщат от греха. Защото „той не дойде да призове праведните, а грешните към покаяние“. И „не здравите се нуждаят от лекар, а тези, които страдат зле“.

Така че, бидейки по този начин и по този начин преброявайки, аз не се отклонявам от добрата надежда, нито се отчайвам от спасението си.

Сега започнах да говоря на моя Господ: „Аз съм земя и пепел“, „червей, а не човек, укор на хората и укор на хората“. "Дайте ми думата си, за да отворя устата си" за да мога да се моля за това и да поискам нещата, които са целесъобразни, и да се върна не смирен и засрамен, а съм получил нещата, на които се надявах. И така ще отида, радвайки се на пълната истина на сърцето си.

Помилуй ме, Боже, според твоята голяма милост, защото душата ми се е надявала на теб. Помилуй ме, Господи, защото съм безсилен. Докторе на душите и телата, сякаш седях пред Твоята страшна съдебна седалка, сякаш докосвах Твоите най-чисти крака, затова се моля и моля с разбито и смирено сърце: очисти ме, грешника прости ми, нечестив и смирен. Потърсете от святото си жилище към моето нечестие, погледнете от светите Ти височини към молитвата на смирените на Твоя раб и игнорирай молитвата ми. „Отслабнете ме, за да мога да си почина, преди да отида“, където никога няма да се върна. Като човек съм съгрешил, като Бог, прости ми. Защото Знаете ли, Учителю, лесното приплъзване на човешката природа и това как „мисълта на човека е изчезнала искрено към злото от младостта си“.

Не забравяйте, че сме от земята. Не забравяйте, че само Вие единствено сте чисти, непорочни и нечисти и всички ние сме в раздори и наказания. Помнете милостите си и милостите си и не ме осъждайте за беззаконията ми, нито ми отплащайте за греховете ми. Знам множеството мои беззакония, че е голямо без брой. Но аз също знам същността на Твоята любов към хората, че тя е безгранична и непобедима. Че Ти си Този, който отнема греховете на света, Който се е спуснал от небето на земята, за да търси изгубени и изгубени овце, Добрият Пастир, Този, който е положил душата си за овцете и е дошъл на света, за да спаси грешниците, от които първият съм аз.

Помилуй, Милостиви, създанието на Твоите ръце. Не се отвращавай от мен, недостоен човек, но помилуй твоето създание. Ти, който понесе за мен кръста и претърпя рани и ме излекува - помажи раните ми с лек от Твоята милост и гъбата на Твоята любов към хората. Защото можете да направите всичко и нищо не е невъзможно за Вас. Дай смирение на втвърденото ми сърце, облекчи тежестта на съвестта ми, приеми сълзите ми и въздишката ми, както тези на блудството и на Петър, първият от апостолите. Приемете това малко признание и покаяние, Този, Който е получил добрата мисъл на крадеца на кръста. Приемете плодовете на устните ми като жива жертва, добре приета за сладък аромат.

Моля, опитомете се и се наведете! Манасия също съгреши, но не загина, защото се покая. Давид също е съгрешил преди това, но, плачейки за греха си, той е проявил милост. Имам много такива притчи, които успокояват и утешават мъката ми, които прогонват отчаянието от мен и подхранват надеждата за моето спасение. Утешаваш и сърцето ми, Отец на милостите и Бог на всяка утеха. Починете си и го направете добре с източника на вашата милост и доброта. От самото начало сте направили много неща, велики и прекрасни, славни и безстрашни, от които няма брой. И ако ме спасиш, блудницата, ще направиш повече и по-голямо чудо. Защото толкова голяма е силата на Твоята милост и любов към хората, че Той също прави перлена кал и от сина на Геена, сина на Царството.

И аз ще викам към моя Господ и към моя Бог; ще заповядвам остатъка от живота си според Твоята воля. Укрепи ме в страха си. Утвърди ме в Твоята любов и с множеството на Твоята доброта ми дай добър и достоен край на Твоята любов към хората. Търсете милостиво и с любов костите и китките ми и целия състав на моето същество и на мястото за почивка и почивка направлявайте нечестивата ми душа и го поставете там. Защото има много места сред тебе, за да ги дадеш на всеки според тяхната стойност.

И все пак се моля и питам: Да, Господи, но с умение за моето недостойност, за да разбера какво е угодно на Теб и на мен. И не само да ги разбера, но и да ги изпълня, за да не бъда победен и да бъда отведен с нечестивите, за да не постъпвам безбожно. И ми дай да се смиря със смирените, с тези, които страдат заедно, за да страдат, с тези, които грешат, да им простя. Защото знам, че ако не простя, няма да ми бъде простено. За това се моля: Простете на всички, които ме онеправдават, защото вината не е тяхна, но аз, негодникът, който не изпълнявам Твоята воля и не спазвам Твоите заповеди. На тези, които ме обичат, наградете ги с богатите си дарове. Духовните родители и братя, които ми дадохте, помилвайте ги, Милостиви, както и аз, с преценките, които знаете, имайки милост към хората с любов.

Нека тези думи на моята молитва се застъпват за мен и докато съм жив и след като умра. Нека това признание и сълзи бъдат коригирани, като тамян пред Теб. Очаквам непреодолимата смърт всеки ден. Моето гнусно тяло на погребението ще бъде разрушено и Ти ще го възкресиш, Дарителю на живота, безсмъртен, по време на Възкресението. И аз дадох духа си в Твоите ръце.

Почивай, Свети Учителю, в светлината на лозята и на мястото на онези, които се радват и моите родители, предци и братя, Твоите верни роби и онези, които заповядаха на мен, недостойния, да се моля за тях и всички, които влизат добросъвестност е извършена, прости им. Защото, макар и да сме съгрешили, все пак не сме се отклонили от теб, нито сме протегнали ръце към чужд бог, но те познаваме, обичаме и вярваме в теб и те виждаме. ние се покланяме на Един Бог в Троицата, молим се на Теб и в Теб възлагаме надеждите за спасение. Помилуй ни според Твоята голяма милост и обитай в Твоето небесно Царство.

Наистина, Господи мой, Господи, нека това бъде направено за нас, онези, които се надяват на Теб, за Твоята многобройна и безусловна доброта и за Твоята милост и любов към хората, неизказаните, за молитвите на прославените, похвалените, най-благословените с дара на Пресвета Богородица Майка и вечна Дева Мария, на Силите на небесните и разбиращи и на всички Светии, които Те угодиха завинаги. Амин. Амин. Амин.

Покаянието - портата на царството, Богоявление, манастир „Свети Йоан Кръстител“, Алба Юлия, 2003, стр. 77-86.

Оставете отговор Отказ на отговор

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.