Михай Иримия, поканен при Дон Джовани, от Моцарт, на сцената на Националната опера в Букурещ

Националната опера в Букурещ представя в неделя, 12 януари 2020 г., започвайки с 18:30, предаването „Дон Джовани“ от Волфганг Амадеус Моцарт. Режисиран от Anda Tabacaru-Hogea, сценографията и видео ефектите са направени от Anca Albani, хореографията е създадена от Малина Андрей, а видео и светлинният дизайн - от Gabriel Kosuth. Хор учител, Даниел Джинга. На диригентското бюро ще бъде майсторът Влад Конта.

Anda Tabacaru-Hogea, за шоуто на Дон Джовани на сцената на Националната опера в Букурещ: "Дон Джовани живее момента прекомерно и в пълна свобода на изразяване: от еротично насилие до очарователна нежност, от спонтанен хумор до демоничен цинизъм. Всяка сцена и всяка област е освобождаване на фантастична енергия, която надхвърля реалната област. Още от първите акорди на увертюрата се разкрива конфронтацията на героя с метафизика, с душата и окото на дух на справедливост, който следва, вижда и обвинява всички ексцесии на Дон Джовани. Окото на света, вездесъщото око на Бог, окото на собствената съвест желае да се върне към правилото и принципите. Героят не иска свободата на изразяване. Тук се провежда тази фантастична битка, пълна с сладострастие, енергия и мистерия."

По абсолютно брилянтен начин Волфганг Амадеус Моцарт и Лоренцо да Понте обединяват в операта „Дон Джовани“ драма, комедия и фентъзи, като двамата създатели реализират в пълен класицизъм тотално шоу, сложно и съществено както шекспировско, така и вагнерианско.

Дон Джовани живее момента прекомерно и в пълна свобода на изразяване: от еротично насилие до очарователна нежност, от спонтанен хумор до демоничен цинизъм. Всяка сцена и всяка област е освобождаване на фантастична енергия, която надхвърля реалната област.

Легендата за Дон Жуан е вдъхновила велики автори на всички времена, от Tirso de Molina, Moliere, E.T.A. Хофман, Джордж Гордън Байрон, Александър Пускин, Джордж Бърнард Шоу и Албер Камю, като отправна точка на някои есета, пиеси, стихове.

Наред с всичко, работата на Моцарт остава несравнима, свежа при всяка постановка, сякаш самият неуморен дон Хуан я е посял със своята енергия. Произведение за съблазняването, за връзката между етика и естетика, за силата на желанието и красотата.