МАРИЯ ПЕТРЕ: „Не мога да намеря нито един телевизионен канал на румънски в Кишинев“

Автор: AdamPopescu/Дата на публикуване: 08-03-2009 07:03

Евродепутатът Мария Петре се бори в Брюксел Европа да бъде еднаква за всички свои членове и показва, че жената в политиката отменя всички предразсъдъци.

EVZ: Не бяхте ли по-добри като сенатор? Имахте повече експозиция. Какво ви привлече в Европейския парламент?
Мария Петре: Не знам дали беше по-добре за мен, но със сигурност ми беше по-удобно, поне по отношение на факта, че летях много по-малко със самолет. Мисията ми в Европейския парламент започна през 2005 г. като наблюдател. Периодът септември 2005-1 януари 2007 г. беше изключителен. По време на дебата по първия доклад за страната имаше много критични намеси на евродепутатите, включително EPP-ED, относно Румъния. Най-после много малко. Това беше нашата роля, а също така научихме много за процедурите на Европейския парламент.

Как изглежда една седмица от евродепутатите, ден след ден?
Като цяло тръгвам в понеделник с първия самолет за Брюксел и се връщам в четвъртък вечерта, когато се прибирам направо у дома, до Слобозия. Дневният ред е различен всяка седмица. Програмата е различна от тази на Националния парламент: има седмици на комисии, седмици на политически групи и седмици на пленарни сесии в Страсбург. От време на време в Брюксел се организира и мини пленарна сесия. Имам натоварен график всеки ден, от около 9.00-9.30, до най-ранния в 19.00. В Страсбург програмата продължава до 24.00 часа. Често се случва да говорите на пленарно заседание в 22.00 или 23.00.

Петминутна реч

Срещите се различават?
Основната разлика е, че има процедури, отговорни за всяка процедура и че всички се прилагат. Всички срещи започват и приключват в определеното време. Всичко, което правите на ден, си има цел. Говорим много кратко, кратко, една или две минути. До пет минути, когато сте докладчик. Ако изпреварим, микрофонът ни е отрязан.

Гражданите наистина не разбират какво правите за тях в Брюксел. Изглежда толкова далеч и бюрократичен въпрос.
Вярно е, че нашето схващане е, че Брюксел е далеч и е бюрократичен. Жалко, че не говорим за това по-често у дома. Може би ние, евродепутатите, също не успяваме да популяризираме работата тук в националната преса. Бихме били по-интересни, ако сме спали в пленарната зала, ако сме предизвикали скандал. Всяко от действията тук в Европейския парламент има конкретни последици. По-евтин роуминг, безплатни плодове в училищата от септември 2009 г., опростени разпоредби и двойно авансово плащане на структурните фондове, едногодишно удължаване на плащанията по САПАРД, по-високи квоти за мляко за Румъния, отпускане на средства от фонд „Солидарност“ за последните наводнения.

Взимаме повече, отколкото даваме

Има ли бъдеще ЕС? Вече се говори за премахване.
Разбира се. Това беше просто застой при ратифицирането на Договора от Лисабон. Надявам се скоро да можем да говорим за нови разширения. Хърватия, Западните Балкани, може би Турция. Ние сме много заинтересовани от възможността да включим Молдова в пакета за Западните Балкани. Който говори за премахване, е поне утопичен.

Какви са предимствата и какви са недостатъците за Румъния в ЕС?
Имаме много предимства: свобода на движение, включително на пазара на труда. След това средствата. В продължение на години ще бъдем нетни бенефициенти, което означава, че получаваме повече, отколкото даваме. Ние сме в голямо семейство, вече не сме изолирани. Но имаме и недостатъци. Фактът, че някои държави-членки все още поддържат бариери пред пазара на труда, е пример, който ни засяга. Всички ние сме европейски граждани, Европа трябва да бъде равна за всички свои членове. Тази година се навършват 20 години от падането на Желязната завеса. Мисля, че е дошъл моментът за премахване на последните бариери и имам предвид и субсидиите за селското стопанство. Все още имаме седем години, за да достигнем нивото на плащанията на земеделските производители в старите държави-членки. Това е твърде много и това изважда нашите фермери от всяка конкуренция.

СЪЮЗЪТ И БЕСАРАБИЯ

„Република Молдова се обяви за европейско бъдеще“

EVZ: Какво е значението на националния интерес в ЕС? Националните битки продължават?
Мария Петре: Това всъщност не са национални битки, но те са битки за покриване на позицията на страната в различни доклади: винена реформа, емисии на CO2, права на малцинствата от всякакъв вид, включително сексуални, ромски въпроси, директива за почвата. Успешни сте, ако имате интелигентност и намирате съюзници, в зависимост от темата. Досега успях. Вече имаме много повече опит в следващия законодателен орган и това има голямо значение. Имаме колеги, които са тук без преувеличение от 50 години. Пример е Астрид Лулинг от Люксембург. Други, на 20 или 10 години. Ние бяхме просто първокурсници, начинаещи.

Какво може да се направи в Брюксел за румънците в Бесарабия?
Молдова се обяви за европейско бъдеще. Процентът на гражданите, които подкрепят това, е много висок. Ние, румънците, знаем пътя към обединена Европа и можем да помогнем. Понякога обаче изглежда, че властите нямат нужда от това и грешат. Може да се направи много. Има европейски пари, има етапи, които могат да бъдат изгорени, но можем да се надяваме да бъдем заедно в Съюза. Вярвам в това. От името на хилядите млади бесарабци, които не познавам, и хилядите, които знам, които го заслужават. И на проблемните родители в Италия или в бедните села на Бесарабия.

Драма през Прут

Имахте писмено изявление в подкрепа на правото да продължите да излъчвате телевизионния канал Pro TV в Република Молдова. Какво е положението на румънската преса в Молдова?
В Молдова пресата не е безплатна. Свободата на изразяване е ограничена. Гражданското общество е много активно, но властите изглеждат глухи за действията му. И не е добре. В този контекст направих писмено изявление за удължаване на лиценза на Pro TV Кишинев, което беше принудено да прекъсне излъчванията. Страхувам се, когато отида там и не мога да намеря нито един канал на румънски език в хотела.

ЖЕНАТА В ПОЛИТИКАТА

„Разбих клишетата на комунизма и мизогинията“

EVZ: Бяхте ли назначен от колегите си от Яломита за нов мандат? Какво се надявате да постигнете?
Мария Петре: Мисля, че това има две основи: вече завършените проекти и целите за новия мандат. Досега съм бил докладчик по 13 области на европейската политика. Два от докладите ми имат приемственост: този за качеството на селскостопанските продукти и маркетинговите стандарти и този на комисията REGI, за регионално развитие, за бюджета за 2010 г. Имах няколко действия, събития за популяризиране на културата, дълбоките ценности и румънските традиции в Европейски парламент. И вече установена дейност в областта на равните възможности - член на журито за номинация за Европейска жена на годината, когато бяха наградени Maia Morgenstern и Monica Macovei.

Румънски парламентаристи, адвокати от Молдова

Какви други цели имате в Брюксел?
Имам много ясни цели за изборите през юни и за мандата 2009-2014: да консолидирам резултата от 2007 г. на организацията Яломита, да посветя делегацията ни в ЕНП-ЕД като най-силната румънска делегация в Европейския парламент, да насърча интереса на Румъния към селското стопанство и на политиката на сближаване, да работи, включително институционално, по-ясно, за европейското бъдеще на Република Молдова. Тоест ние румънците трябва да оставим настрана предразсъдъците и задръжките досега, защото обещахме на гражданите на Молдова да бъдат техен адвокат в Европейския съюз. А адвокатът има ясна институционална роля във всеки процес.

Как е като жена в политиката?
В началото беше малко по-трудно в румънската политика. Бяхме малко, клишетата на комунизма продължиха. Сега е добре, децата ми пораснаха, така че не се чудя дали са си свършили домашните, ако не се прибера късно вечерта. И за мен е чест да имам много добра подкрепа от женската организация на Либерал-демократ, която първо е мой приятел, а след това и моя поддръжник. Това ми дава много енергия, много смелост. И им благодаря от сърце, защото заедно, ние първо в PD и сега PDL, разбихме клишетата на комунизма и мизогинията, доста подчертани в румънския обществен живот веднага след 1990 г.

От Гринду до Брюксел

Той е роден на 15 август 1951 г. в община Гринду, окръг Яломица.
Завършва Факултета по икономика на промишлеността, строителството и транспорта, ASE, през 1975г.
През 1987 г. заема длъжността дипломиран счетоводител в Министерството на публичните финанси.
През 1990 г. тя става член на Националния фронт за спасение.
Следва курсове за обучение по публични финанси - Англия (1995) и в САЩ за местна публична администрация (1997).
Заместник-председател/координатор на департамента за развитие и бюджет към окръжен съвет на Яломица (1992-2000)
От 1992 г. член на PD.
Член на Европейския парламент (от 2007 г.).

Нашите препоръки

Люси Летби се яви пред магистрати, след като беше обвинена и арестувана за ...

Представители на Европейската комисия говорят за неравенството между децата в Румъния, които сега трябва да се учат