Лоши новини от Световната банка: Влошени оценки за икономическото развитие на Румъния

Икономиката на Румъния ще отчете напредък от 3,5% през 2019 г. и 3,1% през 2020 г., което е спад с един процентен пункт в сравнение с прогнозата за юни 2018 г., според полугодишния доклад "Глобални икономически перспективи", публикуван в сряда от банката Световна купа (BM).

световната

Също така, международната финансова институция очаква Румъния да отчете за 2018 г. увеличение на брутния вътрешен продукт от 4,1%, което е спад с един процентен пункт в сравнение с прогнозата през юни.

Разширяването ще се забави през 2021 г., когато икономиката на Румъния ще отчете напредък от 2,8%, според доклада на Световната банка.

Международната финансова институция изчислява, че в Европа и Централна Азия (ECA), регион, който включва Румъния, икономиката се е забавила до 3,1% през 2018 г. от 4% през 2017 г., което отразява спада на икономическата активност в Турция през втората половина на миналата година.

С изключение на Турция, регионалният растеж остава непроменен на ниво от 2,9% през 2018 г., тъй като забавянето на икономическата активност в страни като България и Румъния е компенсирано от ускорението в източния регион, което се възползва миналата година от по-високите цени на суровия петрол, според Световната банка.

Сред страните от Централна Европа темпът на разширяване на БВП се забави през 2018 г. Отслабването на износа и недостигът на работна ръка повлияха на растежа в България, Хърватия и Румъния. За разлика от това, въпреки липсата на служители в Полша, икономиката на страната леко се е ускорила поради солидното ниво на потребление и инвестиции.

Фискалната политика в региона варира значително, според доклад, публикуван от Световната банка. Турция обещава да затегне паричната политика, за да намали инфлацията и да спре обезценяването на валутата.

В Румъния намаляването на данъка върху доходите и увеличението на заплатите в публичния сектор компенсираха увеличението на социалните вноски, което регистрира миналата година първия излишък от 2012 г.

В повечето страни в Европа и Централна Азия паричната политика е стабилна или облекчена. В края на 2018 г. девет държави са имали по-ниски лихвени проценти, отколкото преди година, докато три други държави са увеличили лихвените проценти по паричната политика: Румъния, Украйна и Турция.

В Централна Европа недостигът на работна ръка и повишаването на цените на енергията доведоха до нарастваща инфлация, като паричната политика остава стабилна в повечето страни. Изключение прави Румъния, където силното вътрешно търсене доведе до превишаване на горната граница на целевия диапазон на инфлацията, което доведе до затягане на паричната политика, показва докладът "Глобални икономически перспективи".