Лечебни чайове

Лечебни чайове е източник на терапевтичен интерес, подобряващ широк спектър от състояния. Но малцина любители на чая знаят рискове способността им да взаимодействат с определени лекарства (за добро или не) или дори да съществуват противопоказания относно консумацията на някои лечебни чайове при някои категории пациенти.

Лечебните чайове съдържат билкови продукти, които се обработват според нуждите на различни процеси.

Методи за приготвяне според растителния продукт

Важно е след закупуването на лечебен чай той да се приготвя правилно, в зависимост от растителния продукт, който съдържа. По този начин активният принцип, който действа върху патологията, която искаме да подобрим, трябва да бъде възможно най-висок в получения воден разтвор. Следователно, лечебните чайове, получени от едно или повече растения, са водни разтвори, приготвени непосредствено преди консумация и които могат да бъдат приготвени по три процеса:

отвара - получават се водни разтвори, наречени отвари;
инфузия - получават се водни разтвори, наречени инфузии;
мацерация - получават се водни разтвори, наречени мацерати.

По принцип за направата на лечебен чай от растителни продукти като листа или цветя се използва запарката, докато отварата и мацерацията са процеси, използвани в случай на коренища, корени или кора.

отвари Течните препарати се получават чрез смесване на ex-temporae подходящо количество студена вода върху растителния продукт, след което водата се вари заедно с растителния продукт за около 15-20 минути. Този процес на отвара се прилага за растителни продукти, от които активните съставки се извличат по-трудно поради твърдостта на някои тъкани. Условието, което се изисква при прилагане на тази процедура, е термостабилност на биоактивни съединения.

инфузии те са водни екстракти, лесни за приготвяне и вероятно най-известни от консуматорите на чай, тъй като представляват класическия метод за получаване на чай: довеждането на водата до точката на кипене и предварително намокрянето на растителния продукт. След това изсипете растителния продукт в друг съд. Покрийте контейнера и спазвайте времето за инфузия (5-15 минути). Впоследствие разтворът се филтрира и консумира като такъв. Въпреки че е най-лесният метод за приготвяне на чай, в неговия подход могат да възникнат малки грешки, които да доведат до по-нисък добив на екстракция на активната съставка и следователно до намаляване на терапевтичния ефект. Например, инфузията често се приготвя чрез въвеждане на растителния продукт във вряща вода и след това спиране на процеса на кипене. По този начин добивът от екстракцията може да намалее поради факта, че растителният продукт не е бил навлажнен преди това, но и поради факта, че водата продължава да кипи заедно с растителния продукт, летливите активни съставки могат да бъдат загубени. Запарката е методът за приготвяне на повечето лечебни чайове.

Процесът на мацерация, При лечебните чайове той се прави при стайна температура, но може да се направи и горещ, на водна баня. Растителният продукт, натрошен, ако е необходимо, се въвежда във водата при стайна температура, където се оставя да почине за около 24 часа. Този метод се използва в случай на растителни продукти, съдържащи термолабилни активни съставки, които се разграждат чрез кипене или изпаряване. Ако мацерацията се извършва на водна баня, процесът се нарича „храносмилане“. [1]

Препоръки за най-използваните лечебни чайове

Сред най-консумираните от пациентите лечебни чайове са чай от мента, чай от невен, чай от лайка, чай от жълт кантарион или чай от липа.

ментов чай

Съдържа листа от мента - Menthae folium, събрани от вида Mentha Piperita, (Lamiaceae), мента.

Частта, събрана от този вид, с цел приготвяне и консумация под формата на чай, е представена от листата. Видовете мента се използват главно заради вкусовите и терапевтичните си свойства. Активният принцип по-голямата част в този зеленчуков продукт е летливото масло, богато на ментол, терапевтично значение, но също така съдържа танини, флавоноиди, фенолни киселини (кофеинова киселина, розмаринова киселина, хлорогенова киселина).

Поради сложността на активните съставки, които съдържа, ментовият чай може да се използва в контекста на респираторни заболявания, летливото масло с ментол действа като естествен назален деконгестант. Ефективността на инхалациите с летливи масла, като тези с летливо ментово масло, евкалипт, е много по-висока в сравнение с вливането на мента, където извличането на летливо масло е относително и зависи от много фактори.

В същото време проучванията показват ефективността на ментола при лечението на симптомите на синдром на раздразненото черво, притежаващ важни спазмолитични свойства. Ментовият чай също облекчава широк спектър от храносмилателни разстройства: диспепсия, гадене, диария, поради дъбилни вещества, които имат антидиарейно действие, производни на кофеинова киселина с колагеново действие и горчиви принципи в състава.

Макар че FDA Добавете Mentha piperita към списъка лечебни растения за безопасна употреба (GRAS - общопризнат като безопасен), има няколко противопоказания по отношение на консумацията му от пациенти с билиарна обструкция или възпаление, пациенти с гастроезофагеален рефлукс (тъй като може да е дразнещ стомашно-чревния тракт) или при пациенти с тежко чернодробно увреждане. [2]

Чай от невен

Съдържа съцветия (Calendulae flos), събрани от вида Calendula officinalis, (Asteraceae), невен.

Цветята на невен, Calendulae flos, се приготвят под формата на инфузия и се консумират под формата на чай за своите антимикробни, противовъзпалителни и жлъчегонни свойства.

Цветята съдържат тритерпенови съединения (календулозиди) и каротеноиди (с антиоксидантна роля - флавоксантин, ауроксантин). Тези каротеноиди са отговорни както за жълто-оранжевия цвят на цветя от невен, така и за някои терапевтични свойства. Цветята на невен съдържат също производни на кофеинова киселина, флавоноиди, летливи масла и слуз с защитна роля на лигавиците, но също така с имуностимулиращи свойства.

По този начин, in vitro водният екстракт от цветя на невен благоприятства процеса на фагоцитоза, поради наличието на полизахариди в техния състав. Антимикробното действие се дължи на летливото масло и флавоноидите в състава на цветя от невен, които инхибираха in vitro развитието на B. subtilis, E. coli, S. aureus, Pseudomonas aeruginosa, Candida albicans бактерии. Терпеновите продукти имат противовъзпалителни и антимикробни свойства, инхибирайки развитието на бактерията Trichomonas vaginalis in vitro.

Експериментални проучвания показват противовъзпалително действие на воден екстракт от невен след перорално приложение на мишки с индуциран от лапи оток.
Слузта в състава на този растителен продукт има успокояваща роля, създавайки защитен филм върху лигавиците, препоръчва се при стомашни заболявания (стомашна язва). Използва се и при жлъчни заболявания, за жлъчегонно-холеретично действие.

Концентрираната инфузия на невен може да се използва успешно и външно, в случай на повърхностни рани, външни възпаления, с антимикробна, лечебна и противовъзпалителна роля. За тази цел се използват и хидроалкохолни екстракти или кремове или мехлеми.

По отношение на антивирусното действие беше установено, че само тинктурата от невен причинява намаляване на репликацията на някои вируси (Herpes simplex, H. influenza). Напоследък е доказано чернодробно и бъбречно защитно действие на алкохолен екстракт от невен, особено в случай на профилактично приложение, преди началото на химиотерапевтичното лечение с цисплатин.

Няма големи противопоказания за чай от невен. Поради наличието на слуз в състава, би било добре да се избягва прилагането на лекарствени вещества заедно с чай от невен, което може да забави процеса на усвояване [3].

Чай от лайка

Съдържа съцветия, събрани от вида Matricaria chamomilla (Asteraceae), лайка.

С течение на времето лайка се използва за терапевтични цели, както под формата на чай, за различни заболявания, така и локално, като екстракт, като се включва в мехлеми или кремове. Лайката съдържа широка гама от класове интересни активни съставки, с важен терапевтичен потенциал, като сескитерпени, флавоноиди, кумарини, летливи масла, полизахариди, стероли и полиацетилени. Бизабололът и азулените в летливото масло или фитостеролите му придават специални противовъзпалителни и лечебни свойства, като се използват широко в козметичната индустрия.

Съществуването на незначителни лекарствени взаимодействия на чай от лайка с варфарин или циклоспорин препоръчва внимателното използване на тяхната комбинация. Това може да се обясни с наличието на кумарини в състава на лайка, активни съставки, които могат да действат синергично с пероралния антикоагулант варфарин, кумариново производно и може да възникне риск от кървене. Разбира се, това взаимодействие може да се разглежда в контекста на прекомерна консумация на чай от лайка.

По принцип чаят от лайка се използва външно, под формата на инхалации, за лечение на различни респираторни заболявания, с възпалителен или дори микробен произход. Може да се използва и за ановагинално напояване, с противовъзпалителен ефект.

Спазмолитично и противовъзпалително действиеr може да се използва чрез вътрешна консумация на запарка от лайка, при стомашно-чревни заболявания с възпалителен компонент. [4]

Чай от жълт кантарион

Съдържа нацъфтели надземни части, събрани от вида Hypericum perforatum, (Hypericaceae), жълт кантарион.

Чаят от жълт кантарион е известен сред потребителите на чай благоприятни ефекти при чернодробно-жлъчни нарушения. Растителният продукт, Hyperici herba, съдържа много активни съставки, като хиперицин (диантронови производни), флуороглуцинолови производни, ксантони, флавоноиди, производни на кофеинова киселина и летливи масла.

Жълтият кантарион е известен и със своите свойства анксиолитици и антидепресанти, чрез инхибиране на МАО-инхибиторите чрез активни съставки: хиперицин, хиперфорин, флавоноиди. Поради различната разтворимост на тези съединения, препоръчителната фармацевтична форма като антидепресант е стандартизиран екстракт в хиперицин и вероятно хиперфин. Инфузията съдържа само флавоноиди, така че анксиолитичното действие в тази посока е неподходящо.

След проучвания е доказано, че хиперицинът има и антивирусно действие, като се използва при лечението на вируси на H. influenza или Herpes simplex I и II. Активните съставки в този растителен продукт му придават също аналгетични, спазмолитични, антиоксидантни, блокери на калциевите канали, лечебни, антимикробни и противовъзпалителни свойства.

Няколко проучвания показват противораковото действие на хиперицин, както in vivo, така и in vitro. Хиперицинът има и антипролиферативно действие, като инхибира епидермалния растежен фактор; по този начин те могат да се използват при терапия на плоскоклетъчни карциноми, левкемии, карциноми на гърдата или фибробласти.

Ефектите от чая от жълт кантарион могат да бъдат използвани при заболявания на храносмилателната, пикочната, дихателната сфери, както и при менструални болки, заради неговото противовъзпалително, спазмолитично и антимикробно действие. [5]

Липов чай

Съдържа съцветия, със или без прицветници, събрани от различни видове липи: T. cordata, T. platyphyllos, T. vulgaris (Tiliaceae), липа.

Липовите цветя могат да идват от един вид или могат да бъдат смес от съцветия, събрани от видове, различни от липа.

Растителният продукт Tiliae flos съдържа много активни съставки, като: производни на хлорогенова киселина, производни на кофеинова киселина, слузни вещества, флавоноиди, летливи масла, аминокиселини, сапонини, танини, токоферол. Съотношението между количеството на слузта и количеството танини влияе върху вкуса на получения чай. По този начин чайовете с висока концентрация на танини и ниска концентрация на слуз са по-стягащи.

С течение на времето положителните ефекти от консумацията на липов чай са емпирично признати за облекчаване на симптомите на обикновена настинка, но също и за анксиолитични цели, но с умерен ефект.

Основните показания на препаратите, съдържащи растителния продукт Tiliae flos, са: облекчаване на симптомите на настинка, придружени от дихателен дискомфорт, благоприятен ефект поради съдържанието на слуз, с успокояващ ефект, благоприятен при симптоматично лечение на кашлица, облекчаване на лек психически стрес, посочен в леко безсъние.

Тъй като няма достатъчно клинични данни за употребата на препарати, съдържащи цветя от липа по време на бременност и кърмене, препоръчително е да се избягва консумацията им през този период. [6]

В заключение, лечебните чайове имат многобройни полезни действия при широк спектър от заболявания, когато се приготвят правилно и се консумират в подходящ терапевтичен контекст.

Авторско право ROmedic: Статията е под закрила на авторските права. Възпроизвеждането, дори частично, е забранено!