Крис Найлис Как царевицата завладя света - Крис Книесли TED Talk Talk Subtitres и TED Transcript

Днес царевицата представлява повече от 10% от световното производство на зърнени култури. Американските царевични полета могат да покрият Германия като зона. Но докато други култури се срещат в няколко сорта, над 99% от отглежданата царевица е точно от същия тип: Yellow Dent # 2. Това означава, че хората отглеждат повече жълта вдлъбнатина # 2 от което и да е друго растение в света. Как така един сорт растение е станал най-успешният в историята на земеделието?

Преди около 9000 години царевицата е опитомена от teosint, растение от Мезоамерика. Твърдите, подобни на камъни семена на teosint едва ли са годни за консумация, но влакнестата кора може да се превърне в многостранен материал. През следващите 4700 години фермерите го превърнаха в основно растение с по-големи пашкули и ядливи семена. Когато царевицата се разпространила в Америка, тя поела важна роля, като много местни общности почитали „Майката на царевицата“ като богиня, създала земеделието.

Когато европейците откриха Америка, те избягваха странното растение. Мнозина дори вярваха, че царевицата е източник на културни и физически различия между тях и мезоамериканците. Но опитите им да отглеждат европейски култури на американска земя бързо се провалят и заселниците са принудени да обогатят диетата си. Прибирането на реколтата по техен вкус, царевицата скоро прекоси Атлантическия океан, където способността да се адаптира към различни климатични условия я превърна в популярно зърно в много европейски страни.

Но новосформираните САЩ все още бяха световната столица на царевицата. В началото на 1800 г. различни региони на страната произвеждат сортове, които се различават по размер и вкус. През 1850-те години обаче тези уникални сортове се оказват трудни за пакетиране за влакови оператори и трудни за продажба на търговци. Търговските комитети в железопътни центрове като Чикаго насърчават фермерите да създадат стандартен завод. Тази мечта ще се сбъдне на Световното изложение през 1893 г., където Yellow Dent на Джеймс Рийд печели Синия лък.

През следващите 50 години царевицата Yellow Dent се разпространява в цялата страна. В резултат на технологичната еволюция на Втората световна война, механизираните жътвари станаха широко достъпни. Това означаваше, че партида царевица, която продължи цял ден, за да бъде събрана на ръка, вече може да бъде събрана само за 5 минути. Друга военна технология, химическият експлозив амониев нитрат, намери полезност във фермата. С този нов синтетичен тор фермерите биха могли да засаждат гъсти полета с царевица година след година, без да е необходимо сеитбообръщение за възстановяване на нивата на азот в почвата.

Докато този напредък направи царевицата желана култура за американските фермери, американската селскостопанска политика ограничи производството на фермери, за да осигури високи продажни цени. Но през 1972 г. президентът Ричард Никсън отмени тези ограничения, докато преговаряше за продажбата на огромни количества зърно за Съветския съюз. С тази нова търговска сделка и военна технология производството на царевица се превърна в световен феномен.

Тези планини от царевица са вдъхновили различни ястия. Царевичното нишесте се използва като сгъстител, от бензин до лепило, или се преработва в евтин подсладител, наречен царевичен сироп, богат на фруктоза. Царевицата бързо се превърна в един от най-евтините фуражи в света. По този начин може да се получи евтино производство на месо, което доведе до увеличаване на търсенето на месо и царевични фуражи. Днес хората консумират само 40% от цялата отглеждана царевица, докато останалите 60% подкрепят световната индустрия за потребителски стоки.

Разпространението на тази чудодейна зърнена култура обаче има своите последствия. Глобалните водни ресурси са замърсени от излишния амониев нитрат в полетата. Царевицата представлява голям дял от емисиите на въглерод в селското стопанство, отчасти поради увеличеното производство на месо, което позволява. Царевичният сироп може да допринесе за диабет и затлъстяване. Развитието на монокултурното земеделие направи запасите ни от храна опасно уязвими за вредители и патогени - един вирус може да зарази световните запаси от тази вездесъща култура. Царевицата еволюира от храстовидно растение до съществен елемент за световните индустрии. Но времето ще покаже дали ни е довело до лабиринт от неустойчивост.