Колоноскопия - методът за диагностика, но и за лечение

Колоноскопията е едновременно диагностичен и терапевтичен метод и позволява изследване и лечение на ректума, дебелото черво и част от крайния илеум.

Колоноскопията се използва за откриване на определени промени или аномалии в дебелото черво и ректума. По време на колоноскопия в ректума се вкарва дълга, гъвкава тръба, наречена колоноскоп (т.е. ендоскоп, използван за колоноскопия), след което се насочва по дебелото черво. Колоноскопът е оборудван с малка видеокамера, която позволява на лекаря да вижда вътре в дебелото черво.

Колоноскопът е снабден и с устройство, което може да вземе тъканни проби (т.н. биопсия) или което може да отстрани полипи или анормални тъкани от стените на дебелото черво.

Подготовката за тази процедура включва:

• обърнете внимание на общите здравословни проблеми на пациента,

• оценка на риска от кървене,

• адекватна оценка на пациента за необходимата седация по време на колоноскопията,

• получаване на съгласието на пациента за процедурата, след обяснение на рисковете, свързани с колоноскопията.

По време на колоноскопията е необходимо:

• извършване на висококачествен преглед и визуализация на цялата лигавица на дебелото черво,

• извършване на биопсии, когато е необходимо,

• ендоскопско отстраняване на всички полипи, по-малки от 2 cm.

• пациентът получава писмения резултат от колоноскопията,

• проби от тъкани, събрани по време на колоноскопия, се дават за анатомично и патологично изследване,

• резултатите се преглеждат и пациентът се проследява медицински.

Американското дружество по стомашно-чревна ендоскопия очерта общите принципи за правилното използване на ендоскопията. Ендоскопия може да бъде показана, ако е изпълнен някой от следните критерии:

Резултатите могат да променят управлението на пациента.
Емпиричното лечение на доброкачествено заболяване е неуспешно.
Очаква се терапевтична интервенция.
Използва се като алтернатива на радиологичната оценка.
Наблюдение на предмалигнено състояние.

Колоноскопията се извършва както по диагностични, така и по терапевтични показания.

Диагностичните показания включват:

• скрининг или наблюдение за рак на дебелото черво,

• оценка на признаци и симптоми, предполагащи евентуално заболяване на дебелото черво или дистално тънко черво,

• оценка на отговора на лечението при пациенти с известно заболяване на дебелото черво (напр. Възпалително заболяване на червата).

Терапевтичните показания включват:

• разширяване на стриктурата, поставяне на стента, декомпресия на дебелото черво,

• лезии, открити по време на диагностичните процедури, може да изискват терапевтична намеса (напр. Полипектомия или лечение на хеморагична лезия).

Колоноскопията е противопоказана в следните ситуации:

• Когато рисковете от колоноскопия надхвърлят очакваните ползи,

• Не може да се получи съгласие за неспешна процедура,

• Известна е или се подозира перфорация на дебелото черво,

• Когато има данни за остър дивертикулит,

Важно е ранните ползи от колоноскопията да бъдат внимателно оценени спрямо рисковете, особено при възрастни възрастни и пациенти със свързани състояния, тъй като тези пациенти имат повишен риск от сериозни усложнения вследствие на колоноскопията.

Ако пациентът не може да бъде адекватно седатиран, въпреки разумен опит за седация, колоноскопията трябва да се отложи, докато може да се осигури адекватна седация.

Преди процедурата пациентите трябва да бъдат изследвани за фактори, които могат да повлияят на способността им да извършват безопасно и успешно колоноскопия, включително:

Анатомични проблеми, като скорошна операция на дебелото черво, анамнеза за коремна и/или тазова хирургия, коремни хернии и наличие на колостомия.
Съпътстващи заболявания, които могат да увеличат рисковете, свързани със седация на пациента.
Наличие на имплантиран сърдечен дефибрилатор и пейсмейкъри, които може да изискват специално управление по време на електрокаутеризация.
Хронична употреба на лекарства, като бензодиазепини или наркотици, които могат да повишат толерантността на пациента към ефектите на седация.
История на трудна интубация чрез анестезия.

Резултати от колоноскопия

Резултатът от колоноскопия е отрицателен, когато лекарят не открие аномалии в дебелото черво. В тази ситуация той ще препоръча повторение на процедурата на всеки 10 години, ако пациентът има среден риск от рак на дебелото черво, на всеки 5 години, ако е имал полипи в минали колоноскопии или в рамките на една година, ако фекалните вещества в дебелото черво те не позволиха на лекаря правилно да изследва чревните стени.

Ако резултатът от колоноскопията е положителен, това означава, че лекарят е открил анормални полипи или тъкани в дебелото черво. Повечето полипи са неракови, но някои може да се считат за предракови. Полипите, отстранени по време на колоноскопия, се изпращат в лабораторията за анализ.

Лекарят ще препоръча повторна колоноскопия възможно най-скоро, ако е открил повече от 2 полипа, ако е открил полип, по-голям от 1 сантиметър, ако полипите или изпражненията не позволяват цялостно изследване на дебелото черво или ако са открили полипи с канцерогенен характер.