Какво се случва в мозъка ви, ако се откажете от захарта?

Каква диета ви подхожда?

Проф. Д-р Gh. Mencinicopschi: Хранителни дефицити и хронични заболявания. Индуцирани от лекарства хранителни дефицити

Проф. Д-р Gh. Mencinicopschi: Зърнени култури с глутен и целиакия. Когато пшеницата може да ни разболее

Най-добрите мерки за подпомагане на имунитета в сезона на вирусните инфекции

Днес все повече чуваме за вредното въздействие на прекомерната консумация на захар. Най-големият проблем е, че през повечето време консумираме захар, без да осъзнаваме и това може да създаде определена зависимост. В неврологиите храната е част от така наречените „естествени награди“. За да оцелеем като вид, неща като храната, размножаването и грижите за другите трябва да са приятни за мозъка, така че това поведение да се засилва и повтаря. Мозъкът има система, която дешифрира тези естествени награди за нас. Когато правим нещо приятно, група неврони (вентралната тегментална област) активират невротрансмитера допамин, който предава сигнал към друга част на мозъка, наречена ядро натрупване. Връзката между nucleus accumbens и префронталната кора диктува двигателни движения, като например решението да се отпие или не друга глътка вкусна торта. Префронталната кора също активира хормони, които карат тялото да запомни, че тортата е била вкусна.

Очевидно не всички храни предизвикват еднаква реакция. Повечето от нас предпочитат сладкото пред киселите или горчивите храни, защото мозъкът ни казва, че сладките храни осигуряват добър източник на въглехидрати за нашето тяло. Когато нашите предци са яли плодове например, киселото означавало, че те още не са узрели, докато горчивото означавало, че те могат да бъдат отровни.

Но плодовете са много различни от съвременната диета. Преди десетилетие беше изчислено, че американец консумира средно 22 чаени лъжички захар на ден. През последната година експертите предполагат, че британецът консумира около 238 чаени лъжички захар всяка седмица. Днес, когато удобството е на първо място при избора ни на храна, е почти невъзможно да имаме преработени храни, които нямат добавени захари за аромат или консервиране. Проблемът е, че тези добавени захари са маскирани и са трудни за разпознаване на пръв поглед. Следователно изглежда, че както наркотиците могат да изкривят мозъчната функция и да създадат зависимост, така и захарта може да създаде подобно поведение.

Пристрастяването към захарта е реално!

По-конкретно, захарта увеличава концентрацията на един тип стимулант рецептор (D1), но намалява концентрацията на друг инхибитор рецептор (D2). Редовната консумация на захар инхибира действието на допаминовия транспортер, протеин, който изпомпва допамина от синапсите обратно в невроните, след като те са били стимулирани. Това означава, че излишъкът от захар за дълги периоди от време води до възбуждане на системата за възнаграждение на мозъка, което по този начин развива толерантност към захарта и по-голяма нужда от прилагане на захар в организма, за да могат допаминовите рецептори да изпълняват своите функции.

Отказът от захар може да бъде доста труден и дори да включва физически проблеми като треперене на ръце, глава или зъби. Изследване, публикувано от Виктор Мангабейра в „Физиология и поведение“, показва връзка между отказването от захар и агресивното поведение, подобно на отказването от други вещества, пристрастяващи към наркотици. Такива изследвания ни дават известна представа за неврохимичните основи на пристрастяването, отказването и поведението по време на консумация на захар. Пълното изключване на захарта от вашата диета е истинско предизвикателство, било защото тя е част от повечето храни, било защото не можем да се лишим от сладкия вкус на любимите си напитки и десерти. Затова отказването от този навик трябва да става на малки стъпки, увеличаване на приема на фибри, упражнения редовно и избор на естествени и здравословни сладкиши. Дори ако началото може да е по-трудно и ще се чувствате уморени, апатични или нервни, тези състояния изчезват доста бързо, ако си поставите силна цел.