Ювенилен идиопатичен артрит - това, което родителите трябва да знаят

Ювенилен идиопатичен артрит (ЮИА) е едно от многото ревматологични заболявания, срещани през детството и засяга между 80 и 90 деца на 100 000. Това е хронично заболяване, което засяга главно ставите (доминираща лезия), но не само.

Много хора се изненадват, когато разберат, че на тази възраст има ревматични заболявания, тъй като при приемането им тези заболявания се появяват едва през третото десетилетие от живота. JIA не е отделна болест, а няколко заболявания - 7 на брой, обединени под едно и също име и които имат общо увреждане на ставите.

Защо идиопатичен артрит?

Защото досега етиологията на болестта все още не е известна, като се знае само, че това е многофакторно заболяване, за което генетичният фактор безспорно допринася.

Защо идиопатичен артрит непълнолетен?

Тъй като заболяването се появява като възрастова поява сред населението под 16 години.

Диагнозата JIA е диагноза на изключване в смисъл, че за да се достигне до тази диагноза, цяла поредица от други причини/заболявания, които могат да имат подобна клинична картина (инфекциозни, метаболитни, хемто-онкологични причини и др.) се елиминират чрез клиничен преглед, биологични и образни тестове. За положителната диагноза е необходим и факторът време, т.е. ставното увреждане трябва да има a продължителност над 6 седмици. Освен увреждане на ставите, заболяването има и системни, висцерални извънставни прояви.

Както бе споменато по-рано, терминът JIA според класификацията в Едмънтън включва редица седем единици. Въвеждането в един от тези обекти се извършва, като се вземат предвид броят на засегнатите стави, биологичният профил, извънставните прояви, както и клиничните прояви от първите 6 месеца на активността на заболяването.

Заболяването е хронично състояние, колкото по-бързо се поставят диагнозата и лечението, толкова по-големи са шансовете за задоволителна еволюция (без увреждания и усложнения). Терапевтичният арсенал от последните две десетилетия е значително обогатен от приноса, който генетичното инженерство донесе, а именно възможността за въвеждане на биологични медикаменти - аспект, който коренно промени еволюцията на болестта, като това лекарство действа точно върху патофизиологичната верига на заболяването.

Заедно с биологичните лекарства, основното лекарство на заболяването е от съществено значение. Лечението на заболяването е мултидисциплинарно. Заедно с фона и биологичните лекарства на преден план е медицинското възстановяване, физическата терапия или психотерапията. Включени са и ортопедичният хирург, офталмологът и ревматологът. Някои форми на заболяването, макар да изглеждат по-малко агресивни от други, могат да имат изключително сериозни усложнения - увреждане на очите, което може да доведе до загуба на зрението.

Какво трябва да знаят родителите?

Появата на болка и/или промени в ставите или накуцване при деца изисква представяне пред детски ревматолог, който в зависимост от клиничните и биологичните данни може да насочи диагнозата. Основната грешка, която допускат родителите, е, че когато се появи болка, увреждането на ставите или походката се промени/накуцва, те се отнасят до хирургични или ортопедични специалности, които гледат на тези промени строго локализирани. Както споменах, диагностиката и лечението е едно в екипа и хирургът или ортопедът се изисква, когато е необходимо - за установяване на диагнозата или лечението на последващи корекции.

Родителят трябва да знае това това е хронично заболяване, което може да се развие в огнища дори понякога заболяването да е неактивно. При тези условия родителите се изкушават да спрат лечението, но по-късно заболяването се появява с още по-голяма вирулентност или директно с усложнения.

Появата на "червено око" при дете, свързано с болка и/или фотофобия (избягване на светлина), трябва да подтикне родителя спешно да посети офталмолог или детски ревматолог и да не допуска грешката да лекува лесно тези симптоми като често срещан конюнктивит, който се подобрява със или без лечение за няколко дни, за да доведе по-късно до необратими последствия.

Придържането към лечението и допълнителните терапии помага да се избегнат понякога необратими усложнения (виж окото) и трайни увреждания. Периодичното проследяване на детето от клинична, биологична, образна, офталмологична и ортопедична гледна точка гарантира успех и отсъствие или минимизиране на уврежданията. Като такъв е важно да се консултирате с ревматолог възможно най-скоро.