Хранителните отпадъци имат десетки решения, но никое от тях не помага на румънците

От Пол Барбу, вторник, 27 септември 2016 г., 12:29 ч.

Хранителните отпадъци в Румъния имат десетки решения, но нито едно не включва, както в други страни, предлагане на продукти с изтекъл срок на годност или близо до датата на изтичане на срока на годност за възрастни хора в домове за стари хора или сиропиталища.

Всички играчи на хранителния пазар изискват или обучение на потребителите, или намаляване на ДДС за такива продукти, за да могат да се капитализират. Вместо това в продължение на три години държавата има работна група от 20 национални власти, институции и организации, които са разработили план за стратегически мерки за намаляване на разхищаването на храни. Досега обаче той не е дал конкретни резултати.

Председателят на Комисията по земеделие на Камарата на депутатите Ничи Сапунару е на мнение, че магазините, които продават хранителни продукти на ниски цени близо до гаранционния период, трябва да се възползват от приспадане на ДДС за тези храни. Но това ще трябва да се регулира от Министерството на финансите.

„Това е фискално решение, което може да реши редица проблеми. За прилагане на това решение трябва да бъде свикано Министерството на публичните финанси. Помощта трябва да отива не за производителя, а за продавача или магазина. Това е и вид социална защита, която би спомогнала за елиминирането на явлението хранителни отпадъци. Тук говоря за пакетирани продукти, тъй като за нетрайните продукти като месото е по-трудно ", каза Сапунару по време на стартовата конференция на кампанията за социална отговорност" Намаляваме хранителните отпадъци. Ние ценим храната ”

Румънецът понася загубите

От друга страна, явлението хранителни отпадъци е това, което всички румънци търпят.

„Всичко, което означава хранителни отпадъци, означава разходи и те също се поемат от крайния потребител, а не от търговеца или производителя. Мениджърите в компаниите за продажба на дребно също трябва да разпределят бюджет за покриване на разходите за опаковане. Докато не намерим общ знаменател, няма да можем да направим крачката напред. Ако искаме да намалим разходите, трябва да образоваме потребителите ", каза Дорин Койокару, президент на Румънската асоциация на работодателите в млечната индустрия (АПРИЛ).

Според него румънците са много нетърпеливи за промоции и е трудно да се образова много бързо население от 20 милиона жители. Освен това той смята, че промоциите трябва да се правят според регионите, защото например хората в Букурещ имат различен стил на хранене, както и тези от Трансилвания.

Румънците твърдят, че основните причини за изхвърляне на храна в боклука са бързата деградация (26%), неправилната оценка на количеството консумирана храна по време на хранене (21%), но също и прекомерното пазаруване (14%), според проучване, проведено от Асоциацията на големите търговски мрежи в Румъния (AMRCR) и InfoCons.

Там, където се появяват хранителни отпадъци

В Румъния най-много отпадъци се отчитат на ниво домакинства (49%), според данни на Министерството на земеделието. Следват секторът на хранителната промишленост (37%), секторът на дребно (7%), публичният хранителен сектор (5%) и селскостопанският сектор (2%). Храните, които най-често попадат в боклука, в Румъния, са готвена храна (25%), хляб или хлебни изделия (21%), зеленчуци (19%) и плодове (16%).

На ниво ЕС годишно се изхвърлят около 88 милиона тона храни.