Етикети на храни: обучение на пациентите

Важни аспекти при обучението на пациентите относно етикетирането на хранителните стойности

Първият аспект при обучението на пациентите относно етикетирането на хранителните продукти е да ги насърчи да четат етикетите. Четенето на етикети само по себе си е форма на хранително образование чрез упражнения, с течение на времето потребителите ще свикнат с имената на хранителни вещества, знаейки как да преценят хранителната стойност на даден продукт и по този начин да го включат правилно в ежедневната си диета.

В първата фаза, в зависимост от идентифицираните здравословни проблеми, които изискват диетично лечение, потребителите ще бъдат обучени да определят най-чувствителните хранителни вещества за диетата си. Например човек с наднормено тегло ще бъде инструктиран да следва по-специално калоричността на продукта и частта, препоръчана от производителя на този продукт. Порцията може да бъде посочена и от лекар или диетолог, като в този случай пациентът ще бъде научен как да изчислява своя калориен прием, като се започне от съдържанието на 100 g/100 ml от продукта, избран за консумация.

Пациентите със сърдечно-съдови проблеми ще следват съдържанието на наситени мазнини и сол, а тези с диабет съдържанието на въглехидрати и прости захари. Най-полезната форма на обучение е чрез пряко илюстриране на опаковката на хранителни продукти с хранителна информация, къде са на етикета и как да се тълкува.

В таблицата на хранителните стойности на етикета се въвежда отделна колона и процентът на дневна референтна консумация, което значително опростява оценката на приема в сравнение с индивидуалните хранителни нужди. Важно е обаче да се обясни на пациентите, че тези проценти са спрямо средните референтни количества и, в случай на хора със специални хранителни нужди, те не са полезни и могат да ги заблудят.

Референтните количества за енергия и хранителни вещества за възрастни на етикета са показани в таблицата по-долу [6]:

Енергийна или хранителна стойност	Референтна консумация
Енергийна стойност	8400 kJ/2000 kcal
Общо мазнини	70 g
Наситени мастни киселини	20 гр
въглехидрати	260 гр
Захари	90 g
протеин	50 гр
Сол	6 g

За децата такива референтни стойности все още не са определени на европейско ниво, предвид големите разлики в хранителните нужди между различните възрастови групи през периода на растеж.

По отношение на съдържанието на микроелементи (витамини и минерали), техните хранителни референтни стойности (NRV) за възрастни са, както следва:

витамини	VNR витамини	минерали	VNR минерали
Витамин А (ɥg)	800	Калий (mg)	2 000
Витамин D (ɥg)	5	Хлорид (mg)	800
Витамин Е (mg)	12	Калций (mg)	800
Витамин К (ɥg)	75	Фосфор (mg)	700
Витамин С (mg)	80	Магнезий (mg)	375
Тиамин (mg)	1.1	Желязо (mg)	14.
Рибофлавин (mg)	1.4	Цинк (mg)	10
Ниацин (mg)	16.	Мед (mg)	1
Витамин В6 (mg)	1.4	Манган (mg)	2
Фолиева киселина (ɥg)	двеста	Флуорид (mg)	3.5
Витамин В12 (ɥg)	2.5	Селен (mg)	55
Биотин (ɥg)	50	Chrome (ɥg)	40
Пантотенова киселина (ɥg)	6	Молибден (ɥg)	50
Йод (ɥg)	150

В случай на макронутриенти, които са по-чувствителни към общественото здраве, има някои несъответствия между препоръките на Световната здравна организация и референтните количества, посочени в действащото законодателство.

Препоръката на СЗО [7] относно консумацията на захари е, че те не трябва да представляват повече от 10% от дневния калориен прием. При среден дневен прием от 2000 kcal, 10% означава 200 kcal захари, т.е. 50 g на ден. Референтната сума в законодателството е почти двойно по-голяма от тази на тази препоръка. Също така, по отношение на консумацията на сол, последната препоръка на СЗО [8] е да се ограничи консумацията до 5 g на ден или 2000 mg натрий на ден. В действащото законодателство все още се посочва 6 g сол на ден или 2400 mg натрий.

Предвид тези несъответствия, понастоящем задължението на здравните педагози е да обяснят тези проблеми на пациентите, за да ги насочат към адекватен прием на хранителни вещества, които могат да доведат до дългосрочни здравословни проблеми.

Твърденията върху опаковката за хранителни подобрения или ползи за здравето трябва да бъдат внимателно обмислени при закупуване на храна и анализирани в контекста на общата хранителна стойност на продукта. Например споменаването на ниското съдържание на захар може да се спомене и при продукт с високо съдържание на мазнини, така че това твърдение вече не е от полза. По отношение на споменаванията за хранене и здраве, относно продуктите има законодателни разпоредби, които ги регулират до известна степен, но ние трябва да се погрижим за останалите, както като възпитатели, така и като потребители.

Дори ако продуктите, които съдържат хранителни данни, могат да привлекат вниманието ни от пръв поглед и в техния случай е добре да потърсите допълнителна информация в хранителната таблица, но необходима.

Какви са основните характеристики на продуктите, които трябва да изберем да поставим в пазарската количка, след като прочетем етикета:

Кратък списък на съставките, които са лесни за разпознаване;
Продукти, които не съдържат хидрогенирани мазнини;
Пълна декларация за хранителните стойности (енергийна стойност, макронутриенти и микроелементи, ако е приложимо);
Деклариране на препоръчителната порция;
Ясна идентификация на алергени;
Продукти, които съдържат по-малко наситени мазнини в сравнение с общото количество съдържащи се мазнини;
Продукти, съдържащи по-малко количество захари спрямо общото количество декларирани въглехидрати;
Продукти със съдържание на сол възможно най-ниско (