Adevarul.ro

Влизам

Създай акаунт

Възстановяване на парола

Европа

Това е гласът, който германците слушат по време на пандемията: Кристиан Дростен разработи първия тест за диагностициране на инфекцията с новия коронавирус. В интервю за DW той предупреждава, че ни очаква тежка зима.

DW: Колко време трябва да живеем по света с тази пандемия на коронавирус?

Кристиан Дростен: Много е трудно да се правят глобални прогнози. Имаме много различни и трудни ситуации в Европа. Зимата няма да е лесна. Догодина ще имаме ваксини. Мисля, че ще отнеме до края на следващата година тези ваксини да достигнат определени части от населението.

Не се отърваваме от маските толкова бързо. И след като започнем да ваксинираме, по-голямата част от населението ще трябва да носи маски. В страни като Германия с малък брой случаи на инфекция няма да има масова имунизация. Вероятно няма да съществува и в други европейски страни.

Трудно е да се каже за други региони. Например в Африка еволюцията на болестта изглежда е по-малко тежка. Може да е свързано с младата демографска структура, но в момента анализираме само ситуацията в градската среда, където така или иначе живеят много млади хора. Не знаем как ще се развие вирусът, когато се разпространи в селските райони. Дори не знаем какъв статус има там епидемията. Има съобщения, че броят на новите инфекции намалява. Но не знаем дали можем да обобщим. В градовете епидемията изглежда отслабва по интензивност, но е също толкова вероятно да се върне в сила.

Кои региони ви предизвикват най-голяма загриженост?

Сега най-много ме притеснява Индия. Страната има висока гъстота на населението. Вирусът се разпространява там - не бих казал, че е напълно извън контрол, но отблизо. Има, разбира се, определени територии в Южна Америка. Споменах Африка по-рано. В момента африканският континент е малко загадка. А зимата идва в северното полукълбо и има региони, включително Европа, където има малък контрол върху вируса. Някои страни вече са изправени пред голям брой случаи преди началото на зимата и доверието на хората там в медицинската система е ниско. Има държави, а в Европа трябва да предприемат, мисля, скоро по-строги мерки.

Други страни смятат Германия за вид модел на контрол на пандемията. Какво правят немците добре?

Това определено е комбинация от фактори. Една от причините ще бъде прекият и решителен начин, по който е била въздействана първата вълна на пандемията, чрез мерките, решени от канцлера. Междувременно солидарността на федералните провинции намаля. Но решаващо беше, че Германия действа много рано. Не по отношение на календарната дата, а към момента, в който са въведени ограниченията на социалните контакти, т. Нар. Заключване. И това в сравнение с реалното развитие на епидемията. Винаги сме познавали състоянието на епидемията у нас въз основа на лабораторни изследвания. И тези тестове и тяхната широко разпространеност отличават Германия от другите страни.

Друго обяснение би било, че у нас епидемията започна малко по-късно. Първите внесени случаи на коронавирус не предизвикаха епидемия още през януари, а чак в края на февруари. Първите внесени случаи бяха държани под контрол и разпространението на болестта първоначално беше спряно. Това вероятно е причината нашият подход да е толкова ефективен. След блокирането, да речем от средата на май, в Германия имаше малко нови случаи и нещата останаха същите. Досега, дори да забележим отново леко увеличение на броя на инфекциите.

Сега идва есента и зимата. Какво мислите, че ще се случи в Германия?

Мисля, че има малко разлики между европейските държави по отношение на демографската структура на населението и други параметри. Така че трябва да разгледаме останалите - във Франция, Обединеното кралство, Испания. Това, което виждаме там, ще го имаме в Германия, ако не вземем незабавни мерки, мерки, които са поносими за икономиката, но които в същото време трябва да доведат до изпълнението на целта (да държим епидемията под контрол, бел. Ред.). Трудна задача е да се намери подходящото време за промяна на сегашните мерки, които сега са правилни и в които няма какво да се критикува.

Както казахте, ние все още ще носим маски за дълго време. Когато ни бъде позволено да се прегърнем отново?

Това ще бъде много регионален въпрос. Не бих се изненадал, ако през следващата година населението в някои части на света бъде защитено. Но това означава, че в тези части на света населението е преминало през не особено сериозна епидемия, особено поради младата демографска структура. Такъв би могъл да бъде случаят в Африка. Поне се надявам, че младият профил на африканското население ще се окаже защитен фактор. В други части на света, където стратегията е да се ограничи масовото разпространение на вируса в очакване на ваксина, мисля, че ще трябва да носим защитни маски до края на 2021 г. Невъзможно е да се направят точни прогнози, но следващата година ще да бъде година, в която да носим маски.

Проф. Д-р Кристиан Дростен е директор на Института по вирусология в Charité Berlin. Той беше един от първите изследователи, които откриха вируса на ТОРС, също коронавирус, през 2003 г. В началото на 2020 г. той разработи първия в света тест за диагностициране на SARS-CoV-2 инфекция.