геополитика (стрелка) -unvlblagasibiu (2008)

Документи

КРЕТИН ДИМИТРИ КАНТЕМИР УНИВЕРСИТЕТ ФАКУЛТЕТ ПО ТУРИЗЪМ ГЕОГРАФИЯ

ИЗДАТЕЛСТВО НА ЛУЦИАНСКА БЛАГА СИБИУ, 2008

Предговор (проф. Унив. Д-р Йон Велча) . 8 Част I ТЕОРЕТИЧНА ГЕОПОЛИТИКА. 9 Глава I Теоретични и методологически основи на геополитиката. География, политическа география, геополитика, геоистория и отношенията между тях.

1. География и политическа география. 9 2. Геополитика. 10 3. Геостратегия. 19 4. Геополитика и история. Геоистория . 22 5. Текущото завръщане на геополитиката. 23 6. Геоикономика и геоистория. 24 Глава II Еволюция на геополитическото мислене. училища, теории и геополитически концепции

1. Германско геополитическо училище. 26 1.1. Предтечите на германската геополитическа школа. Фридерих Ратцел и Рудолф Келн.

1.1.1. Държавата в геополитическата визия на Ратцел. Теорията за органичното състояние. 27 1.1.2. Рудолф Келн основател на основните концепции на геополитиката 33

1.2. Карл Хаусхофер, основателят на немската геополитическа школа 35 1.2.1. Основни геополитически понятия. 36 1.2.2. Геополитика и външна политика. Континентални сили срещу морски сили.

1.2.3. Теория на жизненото пространство. 42 1.2.4. Граници в движение. 43 1.2.5. Пан-идеи. 44

II.1.3. Карл Шмит и геополитиката на големите пространства. Наземен номозум 45 2. Англо-американска геополитическа школа. 48

2.1. Халфорд Дж. Макиндер, основател на геостратегията. Теория на пивот зоната. 49 2.2. Теория на морската мощ (Алфред Т. Махан). 52 2.3. Теория за римите (Никола Спикман). 55 2.4. Деструктуриране на стратегия. Политика на Анаконда. 56 2.5. Теория за въздушната мощ (Александър де Северски). 57 2.6. Теория на границите (Фредерик Джаксън Търнър) 58 2.7. Теорията за глобалните пространства (Saul B. Cohen). 2.8. Геополитика от студената война. Геостратегия за Евразия (Збигнев Бжежински).

2.9. Неатлантизъм (Самуел Хънтингтън) и теория за конвергенция (Франсис Фукуяма).

3. Френска геополитическа школа. 65

3.1. Класиката на френската геополитика. 65 3.1.1. Елиз Реклус (1830-1905). 65 3.1.2. Пол Видал де ла Блаш (1845-1918). 66 3.1.3. Жак Ансел (1882-1943). 67 3.1.4. Алберт Деманджън (1872-1940). 68 3.1.5. Камий Вало (1870-1945). 69 3.1.6. Андр Зигфрид (1875-1959). 69 3.1.7. Раул Кастекс (1878-1968) 70

3.2. Съвременна френска геополитика. 70 4. Руска геополитическа школа. 73

4.1. Еволюцията на руското и съветското геополитическо мислене до 1989 г. 73 4.2. Течението на нео-евразийството. Александър Дъгин. 76 Завет на Петър Велики. 77

5. Румънска геополитическа школа. 79 5.1. Водещи насоки, тенденции и личности на румънската междувоенна геополитика.

5.2. Съвременна румънска геополитика 85 Част II ВЪТРЕШНА ГЕОПОЛИТИКА (ДЪРЖАВНА ГЕОПОЛИТИКА). 87 Глава III Възникване и еволюция на държавите. 88 1. Теории за възникването и еволюцията на държавите. 88

1.1. Детерминистични теории. 88 1.2. Функционалистки теории. 89

2. Начини за конституиране и териториално изменение на държавите. 91 2.1. Ефективна заетост.91 2.2. Завоевание и анексиране. 91 2.3. Трансфер на суверенитет и независимост. 92 2.4. Ограничен трансфер на суверенитет (обусловен във времето). 93 2.5. Ограничаване на суверенитета над собствената територия. 93 2.6. Действието на антропогенни фактори. 93 2.7. Действието на природните фактори. 94

3. Еволюция на политическата карта на света 94 3.1. Морфогенеза на държави. 94 3.2. Политическа карта на античния свят 95 3.3. Политическа карта на средновековния свят. 97 3.4. Колонизация и формиране на колониални империи. 98 3.5. Деколонизация и формиране на национални държави. 104 3.6. Регионални групи и международни организации

Глава IV Конститутивни елементи на държавата 110 1. Територията и нейните характеристики. 110

1.1. Компонентите на територията и техният правен режим. 110 1.1.1. Наземно пространство. 110 1.1.2. Водно пространство. 111

1.1.3. Въздушно пространство. 112 1.2. Размер на територията . 113 Казус: Руска федерация. 115 1.3. Формата на територията.118 Геополитика на разпокъсана териториална държава: Индонезия 121 1.4. Положението на територията. 124 Геополитика на анклавирана държава: Узбекистан. 126

Геополитика на пречеща държава: Турция. 128 Геополитика на ключова държава: Алжир 132

2. Populaia. 133 2.1. Демографски размер. 133 2.2. Етническа принадлежност и нация. Отношенията между етническите нации.135 2.3. Националност, национализъм и национална държава. 137 Ос на националистическата фрагментация в Украйна. 138 Геополитика на многонационална държава: Пакистан. 139 2.4. Национални малцинства. 141

3. Капитал. 145 Столицата и организацията на националната територия в Румъния. 150 4. Държавна граница и житница. 152

4.1. Дефиниции. Общи аспекти. 152 4.2. Видове граници. 152 4.3. Гранични функции. 155 4.4. Изчертаване на граници. 155 4.5. Гранични зони и трансгранични зони. 157

Част III РЕГИОНАЛНА ГЕОПОЛИТИКА . 158 Паниди и структуриране на макропространствените геополитически комплекси. 158

- Панидс, между геополитическата система на К. Хаусхофер и политическата карта на съвременния свят.

- Етнически паниди. 160 - Религиозни паниди. 162 - континентален Панидей. 163

Глава V Икономически структурирани пространства: Европейски съюз 166 1. Европа, континент с променлива геометрия. 166 2. Идеята за обединена Европа 169 3. Формиране на Икономическата общност за въглища и стомана (C.E.C.O.) и Европейската икономическа общност (C.E.E.).

4. Първите разширявания на Европейската икономическа общност. Договорът от Маастрихт и формирането на Европейския съюз (ЕС).

5. Източно разширяване на Европейския съюз. 175 6. Геополитическите предизвикателства от началото на 21 век. 179

Глава VI Религиозно структурирани пространства: Ислямският свят.

1. Геоисторическите и геокултурни основи на исляма. 183 VI.1.1. Ислям, ислямизъм, мюсюлманин, шариат, джихад. 183 1.2. Традиционализъм и модернизъм в исляма. Политическата инструментализация на исляма. Ислямски фундаментализъм.

Саудитска Арабия, между традиционализма и модернизма. 186 1.3. Сунизъм, иизъм. 188 Иран, лидер на исляма.189 1.4. Териториалното разширяване на исляма и неговите геополитически последици 192

2. Етническо-териториална сегрегация в ислямското пространство. 196 2.1. Арабското ислямско ядро. 196 2.2. Ислямското ядро на Африка на юг от Сахара.198 2.3. Тюркоезичното ислямско ядро. 200 Казус: Azeris. 204 2.4. Иранското ислямско ядро. 205 2.5. Пакистанско ислямско ядро. 206 2.6. Индонезийско ислямско ядро. 207

3. Ислямът и Западът. 207 3.1. Геоикономическите залози от проникването на западния капитал в ислямското пространство.

3.1.1. Петролните ресурси и тяхната амбивалентност: привличане на западния капитал и икономическа сегрегация на ислямското пространство.

3.1.2. Водата и нейните геополитически и геостратегически залози. 213 3.1.3. Разцепванията на ислямското икономическо пространство и напрежението, предизвикано от тях 215

3.2. Ислямски тероризъм. 217 Глава VII Идеологически структурирани пространства: комунистическото пространство 221 1. Идеологическите и геополитическите предпоставки за разширяването на социалистическия модел. 221

1.1. Социализмът като политическа доктрина. От утопичния социализъм до сталинисткия комунизъм

1.1.1. Социализъм. 221 1.1.2. Комунизъм. 222

1.2. Политико-географският контекст на разширяването на комунистическата система 224 Крахът на многонационалните империи и създаването на национални държави в Централна и Югоизточна Европа).

2. Конфигурация на комунистическото геостратегическо устройство 230 2.1. Сърцевината на комунистическото геостратегическо устройство: Русия и вътрешната буферна зона (периферни автономни и съюзни републики, Монголия).

2.2. Външна буферна зона: Източна Европа и Китай. 231 2.2.1. Източна Европа.221 2.2.2. Китай. 236

2.3. Периферното геостратегическо устройство на комунистическото пространство (1950-1989). 237 3. Заключения. Комунистическото пространство на единство и многообразие. 243 Част IV ОБЩИ ГЕОПОЛИТИКИ. 247

Глава VIII Глобализация: явление, характеристики, видове . 247 1. Понятието глобализация . 247 2. Феноменът глобализация. 250

2.1. Характеристики. 250 2.2. Центрове и глобализиращи се области. 252 2.3. Вектори на глобализацията. 253 2.4. Компоненти на глобализацията. 256

3. Културна глобализация и глобална култура.257 Глобализационни стратегии: Казус - Макдоналдс. 259 Глава IX Геополитически рискове с глобално въздействие 261 1. Глобализация и международни конфликти. 261

1.1. Конфликти на идентичността. 261 1.2. Икономически конфликти 262 1.3. Геостратегически конфликти. 264 1.4. Идеологически конфликти. 264 1.5. Интернационализация на конфликти и участници