Гасконската порода има характеристики ...

Официален вестник на Европейския съюз

Публикуване на заявление съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1095/2010. 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно системите за качество на земеделието и храните

Тази публикация предоставя правото да се противопостави на заявлението за регистрация съгласно член 51 от Регламент (ЕС) № 182/2011. 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).

Nr. ЕС: PDO-FR-02106 - 14.1.2016

2. Държава-членка или трета държава

3. Описание на селскостопанския или хранителния продукт

Клас 1.1. Прясно месо (и годни за консумация карантии)

3.2. Описание на продукта, за който се отнася името от (1)

Месото от "Porc noir de Bigorre" идва от чистопородни гасконски свине, отглеждани за производство на месо, мъже и жени, заклани на възраст най-малко 12 месеца и най-много 24 месеца.

Труповете имат минимално тегло от 100 kg, дебелината на мастния слой е най-малко 30 mm, а мускулният слой е най-малко 45 mm, определен при минимум.

Мазнината съдържа неофитадиен, въглеводород, който показва консумацията на трева, в количество, по-голямо от 0,4 единица произволна площ (AU), анализирано от гръбната мазнина.

Месото има интензивен червен цвят. Цветът на средния мускул на глутеуса, оценен с помощта на японската цветна скала, има интензивност, по-голяма или равна на 3. Външният слой мазнини е бял и делът на интрамускулната мастна тъкан в големия гръбен мускул (Longissimus dorsi) е по-голям от 2,5% или равен на тази цифра.

След готвене месото има леко влакнеста, топяща се, сочна структура, като е вкусно и нежно.

Месото е в хладилна форма, охлаждането на размразеното месо е забранено.

3.3. Фураж (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

По време на кърменето прасенцата могат да ядат допълнителни храни, състоящи се от смес от зърнени храни, соя и мляко на прах. Максималното количество от този допълнителен фураж, консумиран за всяко прасенце, е 5 кг по време на лактация. Тази храна може да идва извън географския район. Всъщност не е възможно всяка храна да идва от географския район, чиито топографски и климатични характеристики не позволяват производството на всички растителни суровини, особено протеини и бобови растения, които са необходими за хранителния баланс на животното. Тази част от фуража, ограничена до 5 кг, е по-ниско количество от това, осигурено от кърменето, по време на което прасенце поглъща средно 40 литра кърма, което е около 8 кг сухо вещество от географския район. Що се отнася до сместа от зърнени култури, соя и мляко на прах, тя не може да бъде сертифицирана като произхождаща от демаркационната зона поради различни източници на доставка.

След отбиването прасенцата консумират храна на основата на зърнени култури (с тегло най-малко 70% суровина), евентуално допълнена с протеинова добавка (сладкиши от рапица, слънчогледови сладки, боб, грах), минерали и витамини. Зърнените култури трябва да идват от географския район.

От най-малко 3,5 месеца и най-много 6 месеца, по време на фазата на угояване, свинете се отглеждат на тревни пасища с максимална плътност от 20 животни на хектар и вземат част от храната си от пасището. . По този начин те се хранят с трева, главно детелина и трева, плодове и други ресурси в околната среда.

Животните получават допълнителна храна за угояване. Тази храна трябва да включва най-малко 70% зърнени култури (пшеница, овес, ечемик, ръж и тритикале), евентуално допълнени със зърнени продукти и/или протеинова добавка (боб, грах, рапица или слънчогледови сладки), минерали и витамини. Зърнените култури трябва да идват от географския район. Само протеинови, минерални и витаминни добавки идват извън района. Поради екологичните ограничения те не се произвеждат в достатъчно количество в географския район.

Максималното дневно количество допълнителен фураж за всяко прасе е 3 кг, изразено в сухо вещество.

Тези правила гарантират, че минимален дял от 72,6% от храната идва от географския район по време на живота на животното.

3.4. Специфични етапи в производството, които трябва да се извършат в определения географски район

Раждането, отглеждането, угояването и клането на свине се извършват в географския район.

3.5. Специфични правила за нарязване, изстъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното име

3.6. Специфични правила относно етикетирането на продукта, за който се отнася регистрираното име

Всеки труп се идентифицира с етикет, прикрепен във всеки половин труп, отзад, съдържащ датата на клане, номера на угоителното стопанство, номера на кланицата, идентификационния номер на прасето и изявлението NB.

До окончателното разпределение кланичните трупове трябва да бъдат придружени от етикет, съдържащ, в допълнение към регулаторните данни, най-малко следната информация: име на животновъда, номер на стопанството, идентификационен номер на свине, дата на клане.

4. Кратко разграничаване на географския район

Географският район обхваща териториите на следните комуни или части от комуни.

Общините са включени изцяло:

Ardiège, Aspret-Sarrat, Ausson, Bagiry, Balesta, Barbazan, Blajan, Bordes-de-Rivière, Boudrac, Boulogne-sur-Gesse, Cardeilhac, Cassagnabère-Tournas, Cazaril-Tambourès, Charlas, Ciadoux, Cier-de-Rivière Кларак, Кугурон, Льо Кюинг, Ю, Франкевиел, Гали, Генос, Генсак дьо Булон, Гурдан-Полинян, Хуос, Лабарт-Ривиер, Лаброкер, Лалуре-Лафито, Ларкан, Ларко, Лекузан, Леспуг, Лоде, Луде, Lunax, Luscan, Malvezie, Martres-de-Rivière, Mont-de-Galié, Montgaillard-sur-Save, Montmaurin, Montréjeau, Nénigan, Nizan-Gesse, Ore, Payssous, Pointis-de-Rivière, Ponlat-Taillebourg, Régades, Saint-Bertrand-de-Comminges, Saint-Gaudens, Saint-Ignan, Saint-Lary-Boujean, Saint-Loup-en-Comminges, Saint-Marcet, Saint-Pé-d'Ardet, Saint-Pé-Delbosc, Saint -Plancard, Saman, Sarrecave, Sarremezan, Sauveterre-de-Comminges, Saux-et-Pomarède, Sédeilhac, Seilhan, Les Tourreilles, Valcabrère, Valentine, Villeneuve-de-Rivière, Villeneuve-Lécussan.

комуните на кантона Миранде-Астарак, с изключение на общината Ламазер;

комуните на кантона Pardiac-Rivière-Basse, с изключение на комуните Castelnau-d’Anglès, L’Isle-de-Noé, Izotges, Montesquiou, Mouchès;

в кантона Астарак-Гимоне, общините Аруед, Аужан-Мурнед, Белгард, Безуес-Байон, Кабас-Лумасес, Челан, Куелас, Ескласан-Лабастид, Лабарт, Лалан-Арке, Лурти-Монбрун, Манент-Мануале -Grazan, Monlaur-Bernet, Mont-d'Astarac, Panassac, Ponsan-Soubiran, Pouy-Loubrin, Saint-Arroman, Saint-Blancard, Samaran, Sarcos, Seissan, Sère;

в кантона Fezensac, общините Gazax-et-Baccarisse, Peyrusse-Grande, Peyrusse-Vieille, Saint-Pierre-d’Aubézies.

Aast, Bédeille, Bentayou-Sérée, Casteide-Doat, Castéra-Loubix, Coarraze, Ger, Labatmale, Labatut, Lamayou, Maure, Monségur, Montaner, Montaut, Ponson-Debat-Pouts, Ponson-Dessus, Pontacq, Pontiacq Vi Сен Винсент, Соболе.

комуните на кантоните: Aureilhan, Bordères-sur-l'Échez, Les Coteaux, Moyen Adour, Ossun, Val d'Adour-Rustan-Madiranais, La Vallée de l'Arros et des Baïses (с изключение на комуната Asque, частично включена), Вик-ен-Бигоре.

следните комуни: Adast, Adé, Anères, Les Angles, Anla, Antichan, Antist, Aragnouet, Arcizac-ez-Angles, Argelès-Gazost, Arné, Arrayou-Lahitte, Arrodets-ez-Angles, Artigues, Aspin-en-Lavedan, Astugue, Aventignan, Aveux, Avezac-Prat-Lahitte, Ayros-Arbouix, Ayzac-Ost, Barlest, La Barthe-de-Neste, Bartrès, Bazus-Neste, Bertren, Bize, Bizous, Boô-silhen, Bourréac, Campistrous, Cantaous, Capvern, Cheust, Clarens, Créchets, Escala, Escoubès-Pouts, Gaudent, Gazave, Gembrie, Générest, Ger, Gerde, Geu, Gez, Gez-ez-Angles, Hautaget, Hiis, Ilheu, Izaourt, Izaux, Jarret, Julos, Juncalas, Labastide, Laborde, Lagrange, Lannemezan, Lau-Balagnas, Lézignan, Lombrès, Lortet, Loubajac, Lourdes, Loures-Barousse, Lugagnan, Mazères-de-Neste, Mazouau, Montégut, Montgaillard, Montoussé Moneilénts, Montoussé Moneil, Montoussé, Omex, Ordizan, Ossun-ez-Angles, Ousté, Pailhac, Paréac, Peyrouse, Pierrefitte-Nestalas, Pinas, Poueyferré, Pouzac, Préchac, Réjaumont, Saint-Arroman, Saint-Créac, Sainte-Marie, Saint-Laure -Не te, Saint-Paul, Samuran, Sarp, Sassis, Sère-en-Lavedan, Sère-Lanso, Siradan, Sireix, Soulom, Tajan, Tarbes, Tibiran-Jaunac, Trébons, Troubat, Tuzaguet, Uglas, Viger.

Antichan-de-Frontignes, Chaum, Cierp-Gaud, Esténos, Fronsac, Frontignan-de-Comminges, Marignac, Saint-Béat.

Adervielle-Pouchergues, Agos-Vidalos, Ancizan, Arcizans-Avant, Arcizans-Dessus, Ardengost, Armenteule, Arras-en-Lavedan, Arreau, Arrens-Marsous, Artalens-Souin, Aspin-Aure, Asque, Asté, Aucun, Avajan, Avaque Bagnères-de-Bigorre, Bareilles, Barran-coueu, Bazus-Aure, Beaucens, Beaudéan, Berbérust-Lias, Betpouey, Beyrède-Jumet, Bordères-Louron, Bourisp, Bramevaque, Bun, Cadéac, Cadeilhan-Trachère Camparan, Cauterets, Cazarilh, Cazaux-Debat, Cazaux-Fréchet-Anéran-Camors, Chèze, Esbareich, Esparros, Esquièze-Sère, Estaing, Estarvielle, Estensan, Esterre, Ferrère, Fréchet-Aure, Gaillagosè, Gillanosè Gares, Gaillagosè Germs-sur-l'Oussouet, Gouaux, Grezian, Grust, Guchan, Guchen, Hèches, Ilhet, Jézeau, Labas-sère, Lançon, Loudenvielle, Luz-Saint-Sauveur, Mauléon-Barousse, Nistos, Ossen, Ourde, Ourdis- Cotdoussan, Ourdon, Ouzous, Ris, Sacoué, Sailhan, Saint-Lary-Soulan, Saint-Pastous, Saint-Pé-de-Bigorre, Saint-Savin, Saléchan, Saligos, Salles, Sarrancolin, Sazos, Ségus, Seich, Sers, Sost, Th èbe, Tramezaïgues, Uz, Viella, Vielle-Aure, Vielle-Louron, Vier-Bordes, Viey, Vignec, Villelongue, Viscos, Vizos.

5. Връзката с географския район

Специфичност на географския район

Естествената среда, характерна за производствената зона, Bigorre, се състои от склонове и долини, изкопани в утайките от Пиренеите. Почвите, обикновено дълбоки и кисели, както и влажният и мек климат осигуряват почти непрекъснат и обилен растеж на тревата през цялата година, с изключение на кратък период през зимата. Често ограничената среда поради неравен терен и наличието на множество гори благоприятства създаването на пасища за свине, включително тревисти и гористи площи.

Регионът Бигор, такъв, какъвто съществува днес, се появи преди повече от 2000 години под римска окупация. Връзката между „черното прасе“ и Бигор датира от единадесети век, когато бенедиктинските монаси от Клуняк построяват много манастири, особено в Бигор и развиват производството и отглеждането на това животно, изключително подходящо за естествената и земеделска среда на региона.

Въпреки че отглеждането на гасконски свине се е разпространило далеч извън района на Бигор, то се е преориентирало към този регион по много ясен начин, в рамките на елитна група, започвайки от 17 век и особено в началото на 20 век. век, когато породата е била близо до изчезване. Спасяването на породата и развитието на свиневъдството са извършени през 80-те години, започвайки от центъра вляво в района на Бигоре.

Тази порода от средиземноморския регион има цвят на косата, който варира от сив до черен, и нисък темп на растеж. Тези свине са активни, имат тънки крака и еластичен външен вид и са ниски. Въпросната порода се е приспособила идеално към живота на пасища и на земи, които могат да бъдат наклонени. Свинете от тази порода имат забележителна здравина и способност да издържат на големи климатични и хранителни вариации и бързо да натрупват липидни резерви, когато храната изобилства. Те трудно издържат на топлината и вятъра, което влияе върху избора им на пасища, които са предимно със сенчести дървета и/или живи плетове. Прасетата могат да се възползват от среда, която е трудна за обработване (гори, мочурища, стръмно наклонени ливади) и в същото време да ги поддържат.

Понастоящем се извършва генетична селекция на тази порода, главно поради нейната послушност и майчините черти на свинете майки, важни характеристики за този вид разплод.

Прасетата "Porc noir de Bigorre" живеят на пасища от шестмесечна възраст. По време на финалния етап възрастните прасета консумират между 5 и 6 кг храна на ден. Тъй като количеството фураж, което им се предоставя, е ограничено до 3 кг на ден, прасетата трябва сами да намерят 2-3 кг фураж на пасищата. Тази разлика в храната е главно трева. Измерване, направено на тревна паша, показва, че прасетата консумират до 2,9 кг трева на ден. На пасищата свинете също намират сезонни плодове (жълъди, кестени и др.), Корени, червеи, насекоми и др., Които допълват диетата си. През есента, когато плодовете се намират в големи количества на определени пасища, прасетата ги предпочитат и консумират малко количество от предоставената им храна.

Месото има следните характеристики:

трупът има минимално тегло от 100 kg, мастният слой е с дебелина най-малко 30 mm, а мускулният слой е най-малко 45 mm, определен най-малко;

интензивен червен цвят. Цветът на мускула на глутеус медиус, оценен с помощта на японската цветова скала, има интензивност, по-голяма или равна на 3;

външният слой мазнини е бял; делът на мускулната мастна тъкан в гръбния голям мускул (Longissimus dorsi) е по-голям или равен на 2,5%; средната стойност е 4%, в сравнение с 1,5% за конвенционалните прасета.

След готвене месото има леко влакнеста, топяща се, сочна текстура, като е вкусно и нежно, с мазнина около филийките и интензивен аромат.

Гасконската порода има характеристики, произтичащи от селекциите, направени от животновъдите през вековете, които й позволяват да бъде напълно адаптирана към тази среда и към практикувания вид растеж: способността да се движи и да се адаптира към климатичните и хранителните вариации.

На пасището прасетата наддават много. Пасището позволява редовна физическа активност и принуждава свинете към нея, като резултатът е развитието на мускулна маса, която произвежда по-мраморно месо с по-високо съдържание на миоглобин, следователно по-червено.

Храната, намерена на пасището, съдържа ароматни съединения, които ще повлияят на органолептичните характеристики на месото. Храната варира, разбира се, в зависимост от сезона, но представлява, през крайния период, около 50% от дневния обем, консумиран от прасето; тази стойност се гарантира от ниска плътност на паша на животни и чрез ограничаване на количествата храна, която им се доставя.

Мастните тъкани, от които ще зависят, по различни начини, сетивните качества се отлагат особено по време на финалния период, така че по време на времето, прекарано на пасището. Диетата, базирана на голямо количество трева и нискомаслени зърнени култури (особено пшеница и ечемик), влияе положително върху съдържанието на антиоксиданти, олеинова киселина, омега 3 мастни киселини, както и върху ендогенния синтез на нискоокисляеми мастни киселини. . Следователно естеството на храната определя състава на липидите в мастните киселини; храната по този начин допринася за сетивните качества, специфични за този вид месо.

Свинете, отглеждани за производство на месо, се колят на относително напреднала възраст (между 12 и 24 месеца в сравнение с 5-6 месеца в индустриалното говеждо месо) в края на живота, когато мускулната активност е значителна, което придава на месото интензивен цвят. и текстура, която не се среща при животни от класически ферми.

В заключение, поради специфичната порода, диета и начин на отглеждане, месото от „Porc noir de Bigorre“ се характеризира с интензивен червен цвят, външен слой от бяла мазнина, леко влакнеста, нежна текстура, сочен и фондан, както и с интензивен вкус.

Позоваване на публикацията на спецификациите

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)