Епископ на Северин и Стрехая в Коледната пастир: „Греховете отслабват вярата в Бог и премахват надеждата за спасение и надеждата да бъдеш с Бог“

Девиз: „Ето, нося ви голяма радост.
Че сте родени днес Спасител, Кой е
Христос Господ, в града на Давид. '
(Лука 2: 10-11)

Възлюбени вярващи,

Тези думи бяха отправени от ангел към някои овчари, които бяха оставени с добитъка си на полето край Витлеем в звездна декемврийска нощ. Свети евангелист Лука пише, че „ангелът Господен стоеше до тях и Господната слава светеше около тях“ (Лука 2: 9).

Изненадани и озадачени, овчарите се изплашили, но ангелът им казал: „Не се страхувайте. Защото, ето, аз ви нося благовестие за голяма радост, която ще бъде за всички хора ”(Лука 2:10), тоест за целия свят, за цялото човечество. И невидимият свят на ангелите се радваше и възхваляваше Бог в тези уникални моменти от човешката история. След провъзгласяването на ангела се появиха множество ангелски войски, които скандираха: „Слава на Бога във висините и на земята мир, добра воля към хората“ (Лука 2:14). Всъщност радостта беше голяма за овчарите, които, след като намериха Младенеца Исус „увит, лежащ в ясла“ (Лука 2:12), се върнаха на полето, „хвалейки и хвалейки Бога за всичко, което бяха чули“. и те го видяха, както им беше казано ”(Лука 2:20). Радостта на овчарите също беше вкусена от техни познати и след това предадена на всички, които бяха кръстени в името на Светата Троица, според учението на нашия Господ Исус Христос (Матей 28:19).

Румънският народ, който през цялото си съществуване имаше за основно занимание овчарството, отглеждането на добитък, подобно на овчарите от Витлеем, живееше радостта от идването на Месията чрез коледари и звездни песни. Изпитаната радост, изразена с думи, облечени в най-подходящите песни, е създавала в миналото и все още създава дълбоки емоции, както сред децата, младите хора, така и сред възрастните хора.

Коледните песни, вдъхновени от Тайнството Рождество Христово, съдържат дълбоко богословие, изразено чрез автентичен живот. Песните от коледни песни и звездни песни от нас, от румънците, изникнаха от чувствителността на верния народ. Те били запазени и предадени от румънската овчарка, която прекарва по-голямата част от времето си със стадата в края на гората, възхищавайки се, при вида на прекрасните земи, на божественото творение, дело на Бог.

Моите любими духовни синове,

Въплъщението и раждането на нашия Господ Исус Христос, Месията, дългоочакван от праведниците от Стария Завет, е повод за голяма радост, защото спасението на човешкия род става възможно. Припомняме ви, че поради греха на неподчинението, наричан още родов грях, всички последователи на Адам загубиха общението си с Бог. Смърт на душа и наказание ги очакваше всички, от които те вече не можеха да избягат, тоест те вече не можеха да бъдат спасени от собствените си сили. Псалмистът открива, че „изкуплението (т.е. спасението) на душата е твърде скъпо и никога не би могло да бъде извършено“ (Псалм 48: 8). По тази причина праведниците от Стария Завет се молеха: „Стани, Господи, помогни ни и ни избави в Твоето име“ (Псалм 43:28). Имаше нужда от божествена работа, дело на спасение, за изкуплението на човешкия род.

Бог, в Своята безкрайна доброта и мъдрост, е определил Въплъщението на Сина Си да даде изкупление на човешката раса. Свети Йоан Евангелист казва: „В това се прояви Божията любов към нас, защото Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да можем да живеем чрез Него“ (I Йоан 4: 9). Спасението на човека, „скритата тайна на вековете“ (Ефесяни 3: 9), е дело на Божията неизменна любов: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него. Нека не загине, но нека светът се спаси чрез него ”(Йоан 3: 16-17).

Добротата и голямата любов на Бог Единия в битието и в три лица беше показан и от светия апостол Павел, който пише на Тит: „И когато се проявиха добротата и любовта на хората на нашия Спасител Бог, -спасен, не чрез праведните дела, които сме извършили, а чрез Неговата милост, чрез банята на второто раждане и чрез обновяването на Светия Дух, когото Той изля върху нас изобилно чрез Исус Христос, нашия Спасител, като нека по Неговата благодат станем наследници на вечния живот “(Тит 3: 4-7).

Забелязва се, че трите Лица на Светата Троица участват в спасителната работа. Така Светият Дух слиза към Въплъщението над Дева Мария и силата на Бог Отец я засенчва (Лука 1:35). При Господното кръщение в река Йордан Божият Дух беше видян да слиза като гълъб върху Исус Христос, а гласът на Отца също се чу от небето, казвайки: „Това е Моят възлюбен Син, в когото съм доволен“ ( Матей 3, 17).

От любов Бог Отец не пощади Своя собствен Син, но Го предаде за смърт за всички нас (Римляни 8:32). Свети Павел заявява, че нашият Господ Исус Христос „чрез вечния Дух се жертва без недостатък“ (Евреи 9:14) за нашето спасение. Също така, „Духът на онзи, който възкреси мъртвите от мъртвите, ще направи телата ви смъртни“ (Римляни 8:11).

Скъпи братя християни,

Божият Син се съгласява да слезе и да се въплъти за спасението на човечеството. Той приема да стане Човешки Син, нашият Спасител, приемайки формата на роб. Това божествено дело представлява най-голямата тайна, както казва свети апостол Павел: „Наистина велика е тайната на истинската вяра: Бог се е показал в плът“ (I Тимотей 3:16). Свети Максим Изповедник заключава, че „Бог стана плът, но Бог остана и, оставайки Бог, Той е истински човек“.

Божият Син се изпразни, изпразни Себе Си, тоест намали Неговата божествена слава, която имаше преди въплъщението, за да спаси човешкия род. Той осъзна завинаги единството на Неговата божествена природа с човешката природа в Неговата личност. Фактът, че Той се е въплътил за нас, присвоявайки Неговата човешка природа по Своя божествен образ по несмесен и неизменен начин, ни показва смирението, смирението на нашия Господ Исус Христос, „Който, за нас, хората и за нашето спасение, произлезе от небето и се въплъти в Святия Дух и в Дева Мария и стана човек “, както казваме в Символа на вярата.

Православното догматично богословие нарича това дезертирство, това изпразване на славата, хеноза. Нашият Господ Исус Христос, след Своето скромно раждане във Витлеемската пещера, проповядва Словото на Своето Евангелие и след това изкупува греховете на човечеството чрез жертвата на кръста. Дава възможност на хората да станат деца на Бог по благодат. Това всъщност е спасението на човека, възможността да се върнат „вярващите във вечния дом на Небесния Отец“ [1], чрез осиновяване.

Възлюбени вярващи,

Следователно спасението означава съединяване на човека с Пресвета Троица чрез нашия Господ Исус Христос, Който е установил Светите Тайнства в Своята Църква. За единение с Бог е необходимо от всеки човек, от всеки човек да води на земята богоугоден живот, проповядван от Христос, предаден на Църквата от светите апостоли. Силната вяра, укрепена с молитва, чрез смирено съзерцание, към което се добавят добри дела, носи на вярващия надежда за спасение.

Свети Ириней Лионски заявява: „Христос Исус, Синът на Всевишния Бог, беше обещал по закон и пророци да донесе Своето очевидно спасение на цялото тяло, за да може Той, Божият Син, да стане Човешки Син, така че, от своя страна човек трябва да стане син на Бог ‟[2]. Необходими са усилия, отрязване на нечия воля и спазване на заповедите на Христос, който ни призовава: „Вземете моето иго върху себе си и се научете от мен, защото аз съм кротък и смирен по сърце и ще намерите покой за душите си. Защото игото ми е лесно и бремето ми е леко ”(Матей 11: 29-30). Свети Василий пише: „Ако искате да спечелите Царството Божие, станете ревностни, поставете врата си в игото на службата на Христос, стегнете устата на игото около врата си, а игото притиснете врата си. Освободете се с мъка на добродетелите, с пост, с бдителност, с подчинение, с мир, с псалми, с молитви, със сълзи, с работата на ръцете през нощта, с търпението на всеки гняв, който идва пред вас от демони и хора [3].

Важна роля за спасението играе милостинята, подкрепата на изпитания, възрастните хора, болните. Това самарянско дело, тази човеколюбие, извършено от всеки от нас, ще бъде взето предвид при бъдещия съд, както ни учи нашият Господ Исус Христос (Матей 25: 31-46). В миналото много християни са давали милостиня, помагали са на нуждаещите се. Някои са известни и споменати от историята на нашия народ, а много други са познати само от Бог. По повод Светите празници се раздават подаръци. Това също е форма на милостиня, на филантропия, която трябва да продължи през следващата година, знаейки, че спасението на нашите души зависи от това. За да последват техния пример, 2020 г. е и възпоменателна година на румънските православни филантропи.

В края на това пастирско слово, по повод светите празници на Рождество Господне, Нова година 2020 и Кръщението, пожелаваме на всички много здраве, спокойствие, помощ от Бог за осъществяването на добри дела и надежда за спасение.

Нека всички живеете много и благословени години!

Вашият духовен баща,

Епископ на Северин и Стрехая