Д.У .: Вече не е изключена руско-украинска война

Автор: Валентин Виореану/Дата на публикуване: 22-08-2014 04:08

изключена

Конфликтът в Източна Украйна влиза в следващия кръг, решаващ. Руско-украинската война вече не е изключена, смята Инго Мантеуфел в следващия коментар.

Външните министри на Германия, Франция, Русия и Украйна договориха условията за примирие за Източна Украйна, засега без успех. С всеки изминал ден боевете в Донецк и Луганск стават все по-интензивни.

И все пак, има и информация за срещата между украинския президент Петро Порошенко и руския държавен глава Владимир Путин, планирана за по-малко от седмица в Минск. Конфликтът навлиза в нова фаза: през следващите дни ще разберем дали настоящата фактическа война между Русия и Украйна ще се превърне в официална война.

Киев разчита на военното решение

Освен трудния достъп до информация на място, медийни и дипломатически отравяния, общественото мнение взе под внимание решението на Киев в края на юни за военното уреждане на конфликтите в Донецк и Луганск. След много неуспешни опити президентът Порошенко няма избор. Свалянето на пътническия самолет MH17 - според всички индикации на сепаратистите, подкрепяни от Москва - е повишило разбирането, което се ползва от администрацията на Порошенко сред западните канцлери.

В момента примирието не е интересно за украинската политика, стига да служи само на сепаратистите, които ще си вземат почивка, докато ситуацията в района ще остане също толкова напрегната. Киев ясно се е заел да си върне контрола над градовете Донецк и Луганск до 24 август, деня на независимостта на Украйна, с цената на още по-голяма хуманитарна катастрофа. В крайна сметка Киев ще се опита да си върне цялата украинско-руска обща граница.

Москва досега разчиташе на прикрита дестабилизация

Руските военни и въоръжения продължават да проникват в контролирани от сепаратистите гранични райони. Руската политика се фокусира върху ясната дестабилизация на Източна Украйна, за да предотврати пълното възстановяване на украинския контрол в района на Донбас. Русия преследва само ясен план: отслабването на държавната власт и непопулярния президент в Киев, изграждането на сепаратистко ядро ​​между Украйна и Русия. По-късно това ядро ​​може да се използва и като буфер на запад, към който се насочва украинската политика, но и като силна валута в преговорите, насочени към политическото бъдеще на Украйна.

Най-късно след свалянето на пътническия полет MH17 руската политика се оказа игра на рулетка: САЩ и ЕС решиха да наложат дългосрочни санкции срещу Русия, много по-строги, отколкото Кремъл очакваше. В бързаме реакцията на Москва засегна повече собствените й граждани, отколкото европейските производители на храни. Решението в Беларус и Казахстан да не се присъединят към бойкота на производителите (въпреки че са част от същия Митнически съюз като Русия) ясно доказва колко неефективна е руската политика.

Война или мир - всичко зависи от това Само малко

Кремъл трябва да реши. Подхранване на конфликта, с подкрепата на сепаратистите и преобладаващата неизбежна хуманитарна катастрофа в Източна Украйна за военна инвазия, ако сепаратистите продължават да губят позиции - вариант, който намира своите последователи сред московския елит, особено във военно-индустриалните и националистически кръгове. Привържениците се надяват, че чрез изолирането на Русия ще бъде решено да се реиндустриализира държавата с помощта на добре запазени парични резерви.

Алтернативата би била промяна в отношението на Путин, който ще оттегли помощта, предоставена на сепаратистите. Вариантът би бил осъществим, ако Украйна и ЕС намерят взаимно удобно решение на кризата. Видимият провал би станал далеч по-опасен за Путин от обявената руско-украинска война, която щеше да се продаде на обществото като „мирна мисия“.

Обявената среща за следващия вторник в Минск между Порошенко и Путин и европейските лидери подклажда надежди за дипломатическо решение на конфликта. Посещението на Ангела Меркел в Киев, обявено за събота, първото официално лице от избухването на конфликта, и срещата с президента Порошенко, преди решителните преговори в Минск, доказват, че канцлерът също знае какво е заложено.