Диагностика и лечение на епилепсия при кучета

Първо публикувано: 22 юни 2017 г.

Редакционна група: MEDICHUB MEDIA

ДВЕ: 10.26416/PV.27.2.2017.851

Резюме

Епилепсията представлява промяна на баланса между възбуждащата активност и мозъчната инхибиторна активност, което в крайна сметка води до повишена възбудимост. Този дисбаланс може да е израз на повишена възбудимост на невроните или на загуба на инхибиторен капацитет на нервните клетки. В този контекст епилепсията се определя като церебрална паренхимна болест, характеризираща се с повишена предразположеност към развитие на епилептични припадъци. Целите на медикаментите са намаляване на интензивността и честотата на епилептичните припадъци. Приблизително 75% от случаите реагират благоприятно на следните антиконвулсанти: фенобарбитал, калиев бромид, габапентин, леветирацетам, имапитоин.

Обобщение

Епилепсията е промяна на баланса между възбуждащата активност и мозъчната инхибиторна активност, като крайният резултат е повишена възбудимост. Този дисбаланс може да е израз на повишена невронална възбудимост или загуба на инхибиторен капацитет на нервните клетки. В този контекст епилепсията се определя като заболяване на церебралния паренхим, характеризиращо се с повишена предразположеност към развитие на епилептични припадъци. Целта на лекарството е да намали интензивността и честотата на епилептичните припадъци. Около 75% от случаите реагират благоприятно на следните антиконвулсанти: фенобарбитал, калиев бромид, габапентин, леветирацетам, имепитоин.

Лечение на идиопатична епилепсия

MAE1 (mg) = (желана серумна концентрация: текуща серумна концентрация) x MAE0 (mg)
където: MAE1 (mg) = желаната доза антиепилептично лекарство и
MAE0 (mg) = настоящата доза антиепилептично лекарство.

Замяната на антиконвулсанти се извършва след анализ на страничните ефекти, предизвикани от първото лекарство и се взема предвид, че е за предпочитане новите включени лекарства да имат различен механизъм на действие от първия използван.
Характеристиките на основните лекарства, използвани при лечението на епилепсия при кучета, включително взаимодействия с други лекарства, са показани в Таблица 2.
Независимо от терапевтичния подход и ефективността на лечението, трябва да сме наясно, че като правило собствениците ще считат последващите присъщи атаки за провал на терапията, независимо колко редки и интензивни ще бъдат конвулсивните епизоди.
Включването на собственика в "екипа" е жизненоважно за постигане на терапевтично съответствие. И накрая, без да се отрича стойността на самата терапия, честата комуникация със собствениците (особено при липса на припадъци) и особено проявената им съпричастност имат решаваща роля за постигане на терапевтичен успех при епилепсия при кучета.