Данък. Данък върху добавената стойност. Условия за приспадане на разходи от комисионния договор

И T.V.A. аферентно към същите комисионни договори се обуславя от доказателството, че те са изпълнени и се отнасят до стоки или услуги, предназначени за осъществяване на облагаемата операция.

С молба, подадена на 2 октомври 2007 г., жалбоподателят S.C. E.C. LLC Питещи съди ответника Д.Г.Ф.П. Arges, с което иска съдът да постанови отмяна на Решение №. 44/31.05.2007 г. и отмяна на Протокола, без номер, от 06.09.2004 г. относно задължението за внасяне в държавния бюджет на сумата от 161 714 леи, представляваща допълнителен данък върху печалбата _ със съответните лихви и неустойки _ и данък върху добавената стойност _ със съответните лихви и неустойки, както и относно мярката за застрахователен запор и мярката за запор, предприета от фискалния орган.

В мотивите на молбата жалбоподателят посочва, че е търгувал с минерални масла чрез посредническите комисари S.C. Unimed S.R.L., S.C. Rogan Com S.R.L., S.C. Marian S.R.L., който също избра купувачите и договори цените с тях.

Данъчният орган неправилно е приел, че дружествата са доставчици на стоки или услуги на жалбоподателя, и е пренебрегнал договорите за комисионно посредничество, сключени от жалбоподателя с тях.

Въз основа на тези договори, дружествата - като с основна дейност разрешиха търговията на едро с твърди, течни и газообразни горива и производни продукти, CAEN код 5151 _ намери нови клиенти за продажба на петролни продукти, продавани от заявителя, и посредничи при продажбата. Те не са извършвали дейността на „услуги“, тъй като фискалните органи са удържали, а сумите от 11-те фактури не представляват „разходи с услуги“, а „стойност на комисионна“ или „комисионна за посредничество“, тъй като тя действително е била регистрирана в фактури.

Също така е обидно да се твърди, че съответните разходи не подлежат на приспадане при изчисляване на облагаемата печалба съгласно чл. 9 ал. 7 литра. s от Закон № 414/2002 относно данъка върху печалбата, като правният текст се тълкува погрешно от фискалните органи и не е приложим в този случай.

Искането се основава в закон на разпоредбите на чл. 9 ал. 1 от Закон №. 414/2002, чл. 405 и следващия Търговски кодекс, CAEN код група 511 и чл. 969 и чл. 977 Граждански кодекс.

С изречение № 437/CF/19.09.2008 г., Arges Tribunal _ Гражданска секция - Специализирана комисия по административни и фискални спорове отхвърля жалбата като неоснователна.

Като мотивира присъдата, първоинстанционният съд приема следното:

С протокола от 06.09.2004 г. фискалните органи установиха в отговорност на ищеца задължението да заплатят сумата от 1 617 135 264 леи (161 714 RON), съставена от данък върху печалбата в размер на 747 683 122 ROL, заедно със 133 099. 123 леи лихва и 31 742 386 леи неустойки и ДДС в размер на 571 219 176 леи, заедно с 118 871 927 леи лихва и 14 519 526 леи наказания.

Решение бр. 56/22.08.2005 г., отменена от Трибунала на Арджес с изречение № 62/КК/06.03.2006 г., неотменима с Решение №. 560/R/C/15.09.2006 г. на Апелативен съд в Питещи. Споменаванията относно отмяната на това решение от съда са записани в преамбюла на Решение №. 44/31.05.2007 г., чиято отмяна се иска по настоящото дело, с което е отхвърлена формулираната от ищцовото дружество административна жалба. В мотивацията на решението фискалният орган показа, че задължението за плащане на данъка върху печалбата и на данъка върху добавената стойност е коректно запазено, с аферентните принадлежности, тъй като проверените фактури не са придружени от документи, обосноваващи реалността на операциите.

Първоинстанционният съд установи, че гледната точка на фискалния орган се потвърждава и от счетоводната експертиза, извършена по делото от вещото лице Дину Йон. Не е запазена гледната точка, изразена от експертния съветник Puiu Nicolae, според която извършените от ищеца операции са законни, а разходите подлежат на приспадане, стига да няма документ, който да потвърждава посредническите операции, извършени от споменатите дружества. в контролния акт, количеството, договорено и търгувано от името и от името на ищцовото дружество, бенефициентите на стоките, договорената и договорена цена, добавената надбавка и дялът, принадлежащ на посредническото дружество.

Съдът приема, че издаването на фактура, без да е придружено с придружаващи документи, не дава право на дружеството-ищец да приспадне фактурираните суми като приспадами разходи за изчисляване на данъка върху печалбата и за изчисляване на ДДС.

Срещу присъдата в законовия срок ищецът подава жалба, която, позовавайки се на разпоредбите на чл. 304 точки 8 и 9 от ГПК, го критикува за незаконосъобразност и необоснованост.

Разглеждане на присъдата чрез молбите за обжалване, във връзка с разпоредбите на чл. 304 и 304 1 от Гражданския процесуален кодекс, Съдът намира, че жалбата е неоснователна.

1. Що се отнася до факта, че решението не съдържа мотивите, на които се основава, Съдът констатира, че решението изрично съдържа фактическите съображения, които са формирали убеждението на съда и имплицитно, като запазва законността и валидността на обжалваните данъчни актове, Нали .

2. Що се отнася до факта, че първата инстанция е тълкувала погрешно правния акт, представен пред съда, Съдът е установил, че той не е реален. По този начин първата инстанция е инвестирана с отмяна на някои фискални административни актове, които установяват на ищеца допълнителен данък върху печалбата и аксесоарите, съответно T.V.A. допълнителни и аксесоари за търговската дейност, извършена от нея през 2003 г. във връзка със S.C. Unimed S.R.L., S.C. Rogan Com S.R.L., S.C. Мариан С.Р.Л.

Първоинстанционният съд администрира доказателства по този предмет, представени пред съда и постановени. Фактът, че съдът е установил целите на експертизата, различни от формулировката, поискана от ищеца, не означава погрешно тълкуване на правния акт, предявен пред съда. По силата на активната си роля съдът е длъжен да представи подходящи и убедителни правни доказателства, дори ако страните възразят. Това също така предполага установяването на онези цели, които съдът счита за необходими за правилното установяване на състоянието на нещата и за правилното разрешаване на делото. Целите, поставени в този случай от първоинстанционния съд, отговарят на горните изисквания.

3. Що се отнася до факта, че решението на първата инстанция „няма правно основание и е постановено в нарушение и неправилно прилагане на закона“, Съдът констатира, че това основание за обжалване също е неоснователно.

Така жалбоподателят_ищец сключи на 10.01.2003 г., 01.03.2003 г. и 22.08.2003 г. посреднически договори в комисионна с S.C. Rogan Com S.R.L. Slobozia, S.C. Unimed S.R.L. Mura Mica и S.C. Мариан С.Р.Л. Pitesti, за период от една година, за посредничество и намиране на нови клиенти за кандидата с цел продажба на петролни продукти на различни пазари.

С всеки изпълнител заявителят установява, че стойността на поръчката е 70% от стойността на търговската надбавка, приложена на входа, въз основа на списъка на доставките, в които компанията е участвала. .

От трите дружества, сключили договори, жалбоподателят получава фактури, издадени през 2003 г., в които е фактурирана комисията за посредничество.

Разходите са отчетени в сметките на жалбоподателя като "услуги".

Съгласно чл. 9 ал. 1 от Закон №. 414/2002 относно данъка върху печалбата - в сила към момента на разглежданите операции в този случай _ "при изчисляване на облагаемата печалба разходите се приспадат само ако са свързани с облагаемия доход".

Съгласно чл. 9 ал. 7 литра. От същия закон разходите за управленски услуги, консултации, услуги или помощ не подлежат на приспадане, в случаите, когато договорите не се сключват в писмена форма и за които бенефициентите не могат да обосноват предоставянето си на разрешената дейност.

Ищецът се позовава на факта, че разпоредбите на чл. 9 ал. 7 литра. s, тъй като дейността по посредничество в комисионна не е "предоставяне на дейности", въпреки че в собственото си счетоводство е регистрирала операциите като "предоставяне на услуги".

Съдът обаче счете, че горепосочените законови разпоредби са приложими за жалбоподателя и че дейността, извършвана от посредници, е една от предоставянето на услуги на жалбоподателя.

Като такъв, за да се приспаднат разходите за такива услуги, заявителят трябва да има писмени договори _ условието, което изпълнява _ и да обоснове, че предоставянето им е било направено за разрешената от него дейност.

Това условие обаче не е доказано от ищеца съгласно точка 9.14 от Х.Г. не. 859/2002 за одобряване на Инструкциите относно методологията за изчисляване на данъка върху печалбата: „(.) Необходимо е услугите да се предоставят ефективно, да се изпълняват въз основа на писмен договор, който включва данни за доставчиците, условия за изпълнение, спецификация на услугите предоставени, както и начислените тарифи, съответно общата стойност на договора, и разбивка на разходите от този характер, които да бъдат направени през цялото времетраене на договора или по време на реализацията на обекта на поръчката. Проверката на изпълнението се извършва чрез анализ на подкрепящите документи - декларации за работа, доклади за получаване, доклади за работа, проучвания за осъществимост, проучвания на пазара или други подходящи материали ".

Жалбоподателят не е представил по преписката такъв документ, доказващ реалността на сделките с комисионните дружества. Изготвените от последния фактури описват лаконично предоставената услуга, така че те са недостатъчни, за да ги оценят като „оправдателни“. Офертите, издадени от ищеца до трите дружества, доказателствата за регистрацията им в Търговския регистър, договорите, фактурите и таблиците, представени пред съдилищата, за да обосноват изчислението на комисионната за Unimed S.R.L. и Rogan Com S.R.L. те не могат да бъдат оценени като доказателство за търговските операции, извършвани от посредници. Таблиците съдържат само списък с данни, направени от ищеца и неприети от посредниците чрез фактури, доклади, протоколи или други подобни документи, доказващи действителното изпълнение на операцията по посредничество, за да покажат на фирмите бенефициери, с които са сключили договор, количеството на доставените стоки, цената на операциите, практикуваната добавка.

Дори да се прецени, че услугите, които ищецът твърди, че се е ползвал, не са ограничени до обхвата на чл. 9 ал. 7 литра. s от Закон № 414/2002, разпоредбите на чл. 9 ал. 1 и чл. 9 ал. 7 литра. j, и двете норми изискват доказателство, обосновката на факта, че съответните разходи са за реални операции, извършени с цел постигане на облагаемия доход.

Или ищецът не разполага с други подкрепящи документи за реалността на посредническата дейност, освен вече анализираните документи, в които липсват подробни елементи на посредничеството, както правилно се запазват от първоинстанционния съд, и които не доказват реалността на операциите, за които е платена комисионна.

Проверките на данъчните власти и полицията показаха, че търговските отношения на жалбоподателя с различни други фирми се извършват без посредници и че S.C. Unimed S.R.L. е дружество тип „призрак“, което не е извършило услугите, произтичащи от договора с ищеца и за което е получило еквивалентната стойност.

Всъщност жалбоподателят не може да обори тези констатации .

Следователно Съдът приема, че жалбоподателят, за да се възползва от приспадането на разходите от облагаемата печалба, е трябвало да представи договори, съдържащи данните, предвидени в параграф 9.14 от H.G. не. 859/2002 и подкрепящи документи, удостоверяващи реалността на изпълнението на услугите и тяхното изпълнение с цел постигане на приходите, съгласно точка 9.1 от същия нормативен акт.

Относно S.C. Rogan Com S.R.L. По-рано беше показано, че фактическите проверки на полицията разкриват факта, че жалбоподателят е извършвал доставки на петролни продукти директно, а не чрез посредници. Освен това изявлението на законния представител на S.C. Rogan Com S.R.L., подадена до самия жалбоподател, потвърждава още веднъж липсата на елементи на сигурност за изчисляване на стойността на комисионната в договорите с ищеца.

По отношение на T.V.A., наистина, съгласно чл. 24 ал. 1 литър. отчетени в чл. 22 ал. 5 литра от Закон бр. 345/2002 _ в сила към момента на разгледаните по делото операции _ приспадане на Т.В.А. аферентът на доставените стоки или оказаните услуги се извършва въз основа на фискалната фактура или други законово одобрени документи, съгласно чл. 62 ал. 1 от Х.Г. не. 598/2002 относно одобряване на Нормите за прилагане на Закон №. 345/2002.

Но, съгласно чл. 29 от Закон №. 345/2002, буква Б, лит. а, данъчнозадължените лица, които извършват облагаеми операции и/или освободени операции с право на приспадане, по отношение на изготвянето на документи, имат задължението да записват доставките на стоки и/или услуги във фискални фактури или други законово одобрени документи и да попълват в следните данни: име, адрес и фискален код на доставчика/доставчика и, в зависимост от случая, на бенефициера, дата на издаване, име на доставените стоки и/или услуги, количества, според случая, единична цена, стойност на стоките/услугите безплатно данък върху добавената стойност, сумата на данъка върху добавената стойност.

Следователно за приспадане на ДДС подадените от ищеца данъчни фактури трябва да бъдат правилно изготвени и да отразяват реалността на операциите, за които се отнасят.

Или фактурите на ищеца не съдържат информация за наименованието на услугите, предоставяни от комисионните дружества: основата за предоставяне на услугата, елементи на индивидуализация на всяко действие, изискващо изчисляването на комисионната. Споменаването „стойност на комисионна“ или „комисионна за посредничество“ е недостатъчно за индивидуализацията на предоставяната услуга и за което приспадането на T.V.A. както чрез позоваване на гореспоменатите законови разпоредби, така и чрез позоваване на разпоредбите на чл. 22 ал. 4 литра от Закон бр. 345/2002, които изискват T.V.A. да разгледа стоки или услуги, предназначени за извършване на облагаеми операции. Или от споменаванията, включени във фактурите, не може да се установи дали услугите са допринесли за реализирането на облагаеми операции.

За изложените, виждайки разпоредбите на чл. 312 ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, Съдът отхвърля жалбата като неоснователна.

Произнесено от: Апелативен съд в Питещи - Решение №. 21/РК от 16 януари 2009 г.