„Пътят към разбирането на либерализма не може да бъде улеснен за никого, защото не е важно хората да се обявяват за либерали, а те да станат истински либерали, които мислят и действат като такива“.
Лудвиг фон Мизес

Частното отбранително производство е мит?

Александру Пътруши · 25 ноември 2010г

Концепцията за частна защита наистина е очарователна идея. Защо? На първо място, теорията, че отбраната и полицията са така наречените „обществени блага“ и по този начин естествените монополи е самият крайъгълен камък, който стои в основата на възникването и развитието на държавата. Полицията и въоръжените сили на практика са основният източник на държавна легитимност.

Изненадващо, въпреки че залогът е много голям, идеята за частна защита изобщо не се обсъжда в стандартните учебници по икономика и като цяло темата далеч не е често обхваната в какъвто и да е вид публикация. Малко важни статии могат да бъдат предложени като библиография и в някои отношения темите за изследване в тази област далеч не са изчерпани. Сред тези, които задълбочиха идеята за частна защита, ще спомена и ще обсъдя накратко Гюстав де Молинари, Мъри Н. Ротбард и Ханс Херман Хопе.

Икономическата теория зад феномена

Друг автор, който се е заел сериозно с въпроса за частната защита, е Мъри Ротбард в двата документа. Мощност и пазар[3] и За нова свобода[4]. Той се спря на най-често срещаните въпроси, произтичащи от анализа на концепцията за частната охрана и аргументира, че държавната полиция има същите симптоми като всяка друга държавна институция - неефективност, бюрокрация и лошо качество, предлагани на висока цена. Това е така, защото властите не могат да разпределят ефективно ресурси и също така нямат начин да определят дали хората като потребители са доволни от предоставяните услуги. Както всяка друга услуга, финансирана от пари, събрани чрез данъци и мита, производството на отбрана е изкуствено отделено от потреблението, разрушавайки автоматичния пазарен механизъм, който наказва неефективните предприемачи и възнаграждава ефективните. Вечният проблем на икономическо изчисление[5] по този начин той остава валиден - без система за пазарно ценообразуване ресурсите няма да бъдат разпределени ефективно.

Системата за стимулиране също е унищожена поради факта, че производството на отбрана се финансира с публични пари. Каква инициатива за работа би имал полицай, ако получи същата сума пари и ако е неактивен? Очевидно са приложени различни схеми, които насърчават служителите да бъдат продуктивни, но, предсказуемо, те не могат да заменят сложната система от стимули, създадени спонтанно на свободен пазар. Потребителите, от друга страна, нямат шанс да бойкотират една полицейска агенция, като поискат услугите на друга. По този начин пазарният механизъм, който по същество се основава на ефективния отговор на потребителските изисквания, е практически разделен, което води до хаотичното разпределение на ресурсите.

По същество можем да твърдим, че както теорията, така и практиката показват, че пазарът ще реагира в полза на удовлетворяването на потребителските изисквания, което предполага, че пазарът ще реагира чрез същите механизми в случай на производство на отбрана.

Повечето хора, изправени пред идеята за общество, в което се предлага частна защита, вярват, че обществото ще се изроди в състояние на хаос и анархия. По принцип той си представя пост-апокалиптичен сценарий, при който агентите на различни охранителни компании тичат отчаяно по улиците и се стрелят. Разбира се, след кратък анализ осъзнаваме, че този вид поведение няма много смисъл в икономическо отношение - частните охранителни компании биха имали силен стимул да избягват въоръжени конфликти и стрелба и тероризиране на потенциални бъдещи клиенти не звучи много изгодно . Освен това въоръжените конфликти в повечето случаи са изключително скъпи и частните предприемачи ще се опитат да избегнат възможно най-много подобни събития.

Проблемът с бедните, които не разполагат с необходимите ресурси за закупуване на услуги за сигурност, може да бъде решен и чрез пазарни механизми. Поради конкуренция и дерегулация цената на отбранителните услуги ще намалее и компаниите ще имат икономически стимули да предоставят тези услуги безплатно в определени случаи [9].

От теория към практика

Въпреки това, колкото и добра да е една теория, икономистът, който я издава, ще се изправи пред същия повтарящ се въпрос: Теорията е добра. но как това ще бъде приложено на практика? Изключително интересен пример тук би бил от моя гледна точка агенциите за сигурност, действащи в момента в Румъния. Трудно е да се види как броят на тези агенции се е увеличил през последните години в столицата на страната. В Букурещ няма уличен ъгъл, няма кръстовище, независимо къде виждате двама или трима частни пазачи, които патрулират в очакване на възможните обаждания на своите клиенти. На практика почти всички компании имат абонаменти за частни охранителни и защитни компании. Напоследък тези услуги стават, поради конкуренцията на пазара, все по-достъпни и могат да бъдат закупени на приемливи цени от физически лица. Понастоящем много домове в града също имат абонаменти за частни охранителни компании. По ирония на съдбата, дори държавата често използва тези услуги заради превъзходното качество, предлагано на ниска цена. Обществените паркове, метростанциите, концертите и различни събития, организирани с публични пари, се пазят от частни охранителни компании.

Фигура 1, Източник: Национален статистически институт, http://www.insse.ro/cms/rw/pages/index.ro.do

С изключение на нормалните месечни колебания, които са характерни за всеки вид предприемаческа дейност поради динамичния характер на икономиката [12], може да се наблюдава възходяща еволюция много ясно. Анализираният икономически сектор включва следните подразделения: охранителни системи, алармени системи, специални транспортни услуги и частни детективски компании. Освен това, ако съберем събраните данни, годишното развитие е представено на фигура 2.

Фигура 2, Източник: Национален статистически институт, http://www.insse.ro/cms/rw/pages/index.ro.do

В заключение ясно може да се види значително търсене в Румъния на услуги за частна защита. Според някои източници [13] някои частни охранителни компании имат оборот от над 20 милиона евро годишно и печалба над 4 милиона евро. Вярвам, че това може да се тълкува въз основа на представените по-горе данни, че тези компании за сигурност и защита имат успех в предприемачеството у нас.

Очевидно Румъния не е единственият пример, при който пазарът на частна закрила е имал грандиозно развитие през последните години. В този смисъл проучванията, направени от Европейската конфедерация на службите за сигурност [14] (CoESS), ни предоставят много интересни данни относно броя и динамиката на частните охранителни компании в Европейския съюз. По този начин тази организация се състои от приблизително 36 200 компании-членове, които са наели общо приблизително 1 500 000 служители със следното разпределение по държави [15]: