крепост септември 2007.qxd

СЕРИЯ A III-A, AN VIII, NR. 9 (69), СЕПТЕМВРИ 2007 CLUJ-NAPOCA

СЪДЪРЖАНИЕ Акад. Камил МУРЕ КлужАНУ Нашият Клуж 2 Михаела АЛБУ Провизии за спомени 4 Мирон СКОРОБЕТ Професор Криан Мирчиоу 6 Теофил РОШИАНЕ Катрин 8 Корнел УНГУРЕАНУ Н. Щайнхард 10 Аурел ПОП Заповедите на Аурел Поп 16 В. ФАНШЕ ФАНШЕ за Павел Дан през стогодишнината 22 Aurel PODARU Столетие Павел Дан 25 Radu MAREª За доброто на каузата 26 Diana TOCACIU Mircea Zaciu, пътешествие през литературата 38 Дебют: Emma BRAD На края на света 42 Valeria MANTA TĂICUÞU Среброто на безсмъртието 41 Angela-Monica JUCAN Căt, Недей. 46 Даниела GÎFU Metaintarsii 51

Florin LAZĂR Бюст опит 53 Liviu COMªIA Блуждайки из Кралството на отчаянието 54 Victoria MILESCU Универсалният език на поезията 56 Adina UNGUR Поети от Клуж в Словакия 57 Ioan BARBU Луксозен пътник 58 Petre TĂNĂSOAICA Стихотворения в проза 62 Laurian STĂNCHESCU Danez Poets 63 III) 64 Петра ВЛАХ (САЩ) Занзибар от моето детство 73 Габриел АРГЕЕАНУ Интервю с Йон Милоº (Швеция) 75 Штефан ПЕТРА Кръст в Европа 77 Лусия ОЛАРУ НЕНАТИ Стихове 79 БАЛАЗС Ф. Атила (Словакия) Третият ден 81 Роксана ГУЛИЧИУК Междупоколенчески отношения Камелия-Меда MIJEA Изгубен рай или търсене на щастие 85 Лирични меридиани Съвременни южнокорейски поети 89 1

СРЕЩА Уморени от страстта на лятото, аз и моите листа мечтаем меланхолично в медната обвивка на есента. По вените и нервите знаци: спомени за разтопени златни стрели. Скоро сняг на върха на снега. Михаела АЛБУ ДОСТАВКИ ЗА СПАМИ ЮНИ От зори Излива ни - още отдавна щедрите дъждове затоплят миризмата на вар. Време е да хвърлим поглед към миришещото на жълто цвете, за да можем да имаме спомени някой ден. Защо все още текат реки на съжаление? ДУМИ. Докато листата падат по клона едно по едно, думите (погалени или бити от вятъра) идват към мен и докосват в състрадание/болка милостивата ми душа. Търпеливо взимам думите една по една и ги държа в килера за по-късно. За по-късно в мен, в нас, и в двете. НИЕ Душата ми сега помага на пролетта да се грижи за цветята си. 4

Сърцето ми през зелените епруветки изпраща в мълчание. червена и топла кръв. Аз с моята мисъл ви се обаждам от студено разстояние, за да ги вземете. ПОНЯКОГА ВЛАКЪТ СПРЕ В СТАНЦИЯ. Струва ми се същата жп гара, където мечтите ми бяха напуснали някога. Не виждам, че тя, гарата, и аз, пътникът, покрихме бръчките и пукнатините на душата ни с руменината на надеждата. Чрез него погледът ми спира върху остатъците от живота. ВСИЧКО ИМА КРАЙ. С измитата си от росата длан избърсах със сиво. прозорците на душата се отварят широко към пътя на спомена. И останах там завинаги. ЗАГАДКА Светлината, погълната от жажда от заровеното със семена освобождаване на мистерията и смисъла на неразбираемия свят, е когато от своя източник въплътеното същество идва при нас от времето на историята На земята, бавно събужда живота-живота; Тиха тъмнина, начало и надежда със сълзи от небето отмива. Силата на светлината се вписва в зърно, което винаги крие тайната на залога. PARS PRO TOTO Леко перо падна от небето ми в дланта ми и аз видях - в смелия му полет - Птицата. Носен под краката ми от вятъра, счупен таб ми носи радост и труд: Книгата! Точно както ужилването на лъча, който ме докосва, идва при мен, носейки със себе си огъня и радостта на Слънцето. 5

Teofil RĂCHIÞEANU ОТ СТАРИ ЕКРАНИ, СЪБИРАНИ КАТО ЗВЕЗДА, КОЯТО ОСТАВА ДА УМРЕ Плачещо, окото на Бога Като звезда, която ще умре Като ако погледне този свят за последен път МАРУВА за себе си Бавно умира палтото на стареца, дрехите му -тук ще останем сами и ще ни пеем Смъртта СТАРИЯ ВЪПРОС Ако само нищожеството в крайна сметка е нашата част, какъв е смисълът на този свят? Какъв е смисълът от живота? Какъв е смисълът от смъртта? НАД ПЛАНИНИТЕ НОВИ КАТО КОРАБИ Над новите планини като кораби Уморени и болни, Те продължават, вървят, бавни, Пълни всички с моя траур Неговите мисли? КАТО КАМЪЧНА МИСЛ, ТВЪРД Nour седи в планините в небето Тежък сън и мистерия Като каменна мисъл, твърда, На Божието чело КАТО КОРАБИ ПЛЪЗГАТ ОБЛАЦИ Като кораби плъзгат облаци В небето като мъртво море От никъде до никъде Мистериите на света ги носят МОИТЕ ДЪЛБОКО-ЕРЕСНИ СВЕТОВЕ Хлъзгави облаци, хлъзгави облаци, Тежък сън, долини и равнини Сенки на мислите ми, Към моите дълбоки световни ереси ОТИДЕТЕ ОБЛАЦИТЕ, РЯДОВЕТЕ Без номер, без номер, -редове към стадата на света Моите стада мисли? 8

НА ВОДИТЕ НА НЕБЕСИЯТ ОБЛАК На небесните води облак Към своите наводнения, В тежък сън, подхлъзване Лице на илюзия чия? ТВЪРДО, В НЕБОТО НА ПЛАНИНИТЕ твърдо, в небето на планините Стои, тъмно, облак Е, камък, мисъл моя или Божия сянка? БОЖЕ, ЗНАК ЗА ТЕБ? Онзи облак в планините, угаснал, С тъгата на световния снежен Господи, подпиши Ти сложи Моята младост какво изчезна? ПЛАЧАЩОТО ОКО НА ПАМЕТТА Плачещото око на паметта Като в небето звезда Снежи над мен със снежна усмивка СВЯТ ВЕЛИКИ АЗУР Над планината чистото небе Небесно море Лазурно море И в него душата ми Плува като през Бог ЗВОН НА СВЕТА, ПАДАЩ БЕЗ, без брегове. Това море на тишината И в него душата ми сама Камбаната на падащия свят ОТ ДРУГИ СВЕТОВЕ СВЕТЛИНА? Сияеща, свята в съня, тази вечер, Сред облаците две звезди - От други светове светлини Или, плач, очите на майка ми. НА МОРСКИТЕ ГРАНИЦИ По горчивите по морето ръбове почернях, отчаяна. Но напразно: тя е по-неразбираема и по-тежка от морето. МИСЪЛ В СЕБЕ Мисълта се задържа във мен И тя залита под слънцето и пустее, ехото си като вик на горчивото море. НОЩИ, В ПЛАНИНИТЕ. НА RĂCHIŞLE Нощи, в планините, в Răchiţi, Високо небе, тежки копнежи Какво, от древни времена, предците са ги преследвали през звездите. 9

Лиричната вселена на Еминеску, илюстрирана в научни изследвания в различни университети по света. Бележки: 1 Mircea Zaciu, Glose, Cluj, Издателство Dacia, 1970, стр. 9. 2 Apud, Mircea Zaciu, op. цит. с. 12. 3 Apud, Mircea Zaciu, op. цит. с. 13. 4 Apud, Mircea Zaciu, op. цит. с. 21. 5 Apud, Mircea Zaciu, Glose, Cluj, Издателство Dacia, 1970, с. 21. 6 Mircea Zaciu, op. цит. с. 26. 7 Mircea Zaciu, op. цит. с. 102. 8 Mircea Zaciu, op. цит. с. 106. 9 Mircea Zaciu, op. цит. с. 163. 10 Mircea Zaciu, op. цит. стр. 225. D E B U T EMMA BRAD (IAºI) НА РАЯ НА СВЕТА се отвориха големи пространства, където всички пътешественици трупаха труповете си толкова бавно, че. гледайки света живите забравят да дишат напрегнатия въздух между небето и земята, тогава видях, че земята, струпана в купчина, беше точно пред мен, изкривена в неточни сенки Не ми вярвате, но го видях да плаче над своето неестествено човешко същество в същата битка на живот и смърт, казвайки, че е роден бременна много преди да можем да заменим умиращите. 42

Laurian STĂNCHESCU в очакване светлината да триумфира в камъните, потъмнява преди молитвата навън в пустинята, светлият пост за спасение беше представен на урока по история, камъкът беше толкова твърд, че камъкът се залепи за корема на птицата, за да не може да роди. на смъртта войниците напредват през нея влачени благословен да бъде в момента, в който душата ми се бори над селянина да позволи на дамите да се срутят в него урокът по история от кожата на войника пораснаха пъпки счупвайки мантията му пламтящи плавно около праха като прах тя остави дланта ми да стигне до масата на един рибар, който я отделя от нея, вие излизате от кръг, задвижван от дете на баща ми, когато съм притеснен, говоря си с баща си от другата страна на кръста, тъкане и разплитане на неговите знаци, той не знае дали Все още не знам дали все още е на 63

Лусия ОЛАРУ РОДЕНА ДА ЯДЕ ЯБЪЛКА Шепот, шепот, треперещи люспи, летящи в страната им като мляко от откраднати години. Може би всяка люспичка е изгубена душа, носеща своята тежест на забравата В остатък от много отдавна С шанса за среща - ела на призвание. Радост от люспи, радост Извира от небето, Когато вали сняг бягаме В детството Да ядем ябълка. ХАЙКУ Съдбата ми живееше като лист Най-краткото хайку в живота ми Заповядахме да живеем светлината и аз се опитах да изпълня трудната заповед. Намирането на Словото, с което Бог описа как е видял света да бъде, Следователно лесно разпознаваемо Никога да не бъде призовано. Как можеш да опишеш със собственото си око Мигът, който преминава Над безкрайността на природата Цялото велико Аз, видяно преди да се родиш, за да го дадеш като закуска на Любовта? ПОЕЗИЯ 79

ЛИРИЧНИ МЕРИДИАНИ Chang-Kyung SUNG Поети и съвременни южнокорейци Моя звезда! Къде си сега? Моята звезда! Никога не се показваш Докъде те търся Къде си сега? Моята звезда! Как изглеждаш? Моята звезда! Никога не се показваш Колкото и да си представям МОЯТА ЗВЕЗДА звезда моя! Трябва ли да вярвам, че в крайна сметка ще те намеря? Ти, звезда на моята поезия Тайнствена светлина на небесата на мислите ми! ЗВЕЗДИТЕ НА СЪЗЕШИЕТО НА ПОПУЛО Когато бях дете, имаше звезди, които обичах да гледам. Нарекох ги съзвездието Пополо, куп звезди, които се събират заедно в небето. Чудех се как светът би нарекъл тези звезди

Може ли да е това, което се нарича Съзвездието Плеяди? Когато погледнах моето съзвездие Пополо Безкрайно ясни и приятни гласове Течаха към мен Като капки водопад, Течащи към мен, Казвайки Пополо По, Пополо По Особено в студените нощи долитаха ясни, студени и ледени гласове Казвайки Пополо По, Пополо По Ca когато опитен играч направи кутия пълна (Mo) с четирите брезови пръчки. Идваха ясни, директни и трогателни песни, които казваха Пополо По, Пополо По Любимото ми съзвездие Пополо беше принц на сияние, който блестеше в тъмно синьо на тъмното нощно небе. Пламъците й бяха като пламъците на радиото или светлината на светулките. Някои приличаха на низ от сълзи от перли. Звездите от съзвездието Пополо ми прошепнаха загадъчни думи в ухото. Пополо, Пополо По, казаха те, макар че не разбирах значението им, усещах ги и ги пазех в дълбините на сърцето си. Това беше историята на съдбата ми; И всеки път получавах дълга мистериозна утеха. Когато ходех през нощта, винаги държах глава вдигната, гледайки звездите от съзвездието Пополо, ходех непрекъснато, казвайки Пополо По, Пополо По. Дори сега 90

Понякога гледам тези звезди и избирам само Пополо По, Пополо По. Woo-Sik KANG CATRENE 1. Скъпа, стаята ни е като сърцевината на ябълка Ярката слънчева светлина грее като пъпа на детските пръсти. Как могат да ни видят в нашата тайнствена тъкан от тази страна на чистото пространство? 2. Стрък трева с големината на езика на Суни, поглежда със зелени очи лицето на своето скъпо момче Отвъд зеления завой на реката. 3. Здрачът може да погълне пламъците Цялото село в сърдечен празник Когато здрачът светне Горчивите сълзи се събират отново. На гърдите ми, където Суни лепи лицето си навремето. 7. Колко хора знаят как да подготвят леглото на булката на другия свят? Но във всички мечти от предишния си живот се опитах да се запозная с жена, на която да дам дори най-дълбоките си болки в душата си. 8. Приятелю, сякаш лежим във влажен ковчег, Когато страдаме заради жена, Да отидем на море и да станем тревни нишки, плуващи по зелените вълни. 91

Hyo-Chee MOON CHANGDUK PALACE Ковчези Ковчезите на двореца Чандук се хранят навреме, хапят навреме. Те живеят хапане на парчета време, които се събират навсякъде през градините на сградите на двореца. Изваждам парченцата време, мокро от дъжда, За да ги изсуша на слънце, Разпръснете парчетата замръзнало време В средата на зимата. От поколение на поколение ковчезите в двореца Чандук живеят, като хапят навреме. Понякога имат болки в стомаха заради времето с рани и натъртвания. Ковчезите в двореца Чандук напредват с години Избирайки времето на ранените и наранените. От поколение на поколение Пилета, внуци и правнуци напредват през годините, пресявайки времето. НА ОСТРОВА НА ЧУДЕСАТА 1 Нашата лодка не можеше да прекоси вълните Между мен и Острова на чудесата Вълните бяха високи и стояха на пътя с две отворени ръце. Чуден остров Чувството на срам падна като дъжд. 92

Je-Chun PARK CONSENSUS SF Виждам, че се разтягате като златните тичинки на цветето вътре в венчелистчетата на диамантения фенер. Получих лечението с чи (чи). За първи път откакто се родих, погледнах пъпа си. Усещам космическите вълни, които преминават от пъпа към пъпа вътре в венчелистчетата на диамантения фенер, виждам, че се простираш като златната издръжливост на цвете. Приемане на всички ослепителни лъчи и ярки снежинки, пълни с венчелистчета, в пъпа. Казват, че животът ми се е затоплил, като е подпалил целия ми корем и пристъпите на кашлица на майка ми и майка. Всичко това се предава по наследство. Когато пъхна ръка в венчелистчетата на цветето, изведнъж небесата на външния свят се събират като тридесет и три небеса, едно върху друго; Там откривам пъпа на майка ми Цъфтящ като диамантен фенер в едно от небесата. От тук виждам къде стои Пътят, водещ към цветята на Сътворението; Там усещам как ръката силно натиска пъпа ми. НЕБЕСНИ ОЧИЛА, ПЪРВОТО ЕСЕ ЗА ПОЕЗИЯТА Един ден погледнах през очилата си, за да разбера, че много неща вече са с дебели очила. Дори лунните лъчи в небесата носеха очила, гледайки ясно във всяко кътче от живота ни. Монасите и мравките на зеленото поле, носейки очила, ровиха във всеки детайл от недрата на тревата и земята. 93

Излизайки през Янгсури през пролетта, открих, че безразсъдната река има очила. И рибите в него, слънчевите лъчи почиват върху рибните люспи, Дори и пясъчните нишки затаили дъх На дъното на морето Всички носеха дебели очила, Гледаха усмивки различни неща С намерението да ги наранят. Тогава реших да нося очила, за да ги гледам, когато срещна хора. Точно както искам да се сприятеля с хълмовете и реките, пренебрегвайки тяхната воня и алчност. Chang-Soo KO FACE Лицето ти ли е вятър Вятър, който очите ми никога не виждат? Мълчание ли е лицето ти Тишина, която ушите ми никога не чуват? Лицето ти отсъствие ли е, отсъствие, което ръцете ми никога не могат да докоснат? Това е лицето ти, течаща вода, течащата вода на река, какво разкрива лицето ми в вълнообразни проблясъци? Лицето ти пламък ли е, Пламъци, които обвързват съществото с несъществото? А, къде ти е лицето? Какво значение той придава на моето същество? Къде е лицето ти? Какво звукът на камбаните довежда лицето ти до ушите на моето същество? Това е вашето времево-пространствено лице, 1. 94 2.

Вашето лице ли е образът на този свят Вашето лице ли е образът на този странстващ свят Отразено в очите на тези, които напускат този свят завинаги? Къде да отида от същото време и място? Трябва да преминем през светове и векове До морета, реки, хълмове и небета Отвъд хоризонтите, гробниците, галактиките В търсене на вашето време? Как да извадим лицето ти от ума си? Да изтрием ли лицето ви с огън, вода, земя и вятър Камъни, керамика, желязо и мед? С какъв материал или материали, дадени ни, бихме могли да изтрием лицето ви? 4. 5. Вашето лице ни показва нещо отвъд огъня, водата, земята и вятъра, възприемани от слуха ни. Вашето лице ни показва нещо отвъд огъня, водата, земята и вятъра, които се възприемат от нашето въображение In-Hwan BAE СКИЦАТА НА ЦВЕТЕ Когато душата влезе в земята Земята отваря очите си към небесното езеро Той ражда цвете на духа, което озарява добрата земя Очите ти бяха най-красивите в този момент. LOGODNA AMINTIRE 2 96

Те бяха мечтателни очи. Винаги искам да видя такива очи. Seung-mi ПАРК МИСЛИ Плитам лотосов лист по водата. Прилича много на символа на мисълта. Умът ми плава спокойно, където Сякаш е влязъл в барабан, вдигам мост, за да можем да се посетим Корените на езерната вода около каменния мост. Езерните плевели растат между стълбовете на моста, докато се оформи мускулът. А през нощта приветливите жаби биха били идеалната сламена хижа, ако засадя дърво, ако изчакам да цъфти и след това поканя приятелите си, би ли тази мисъл отекнала като другите мисли? БЪРЗА 1 НУД Изкушение на някой да прекъсне пътуването за момент, защото наклонът е лек. Нека кажа: Хей, ти там! И я докосвам. Тя щеше да отговори: Кой? Аз И тогава той щеше да обърне голотата на дебела жена към мен. На румънски от Dan BRUDAªCU 97