Болка при ревматична патология (1)

ревматична

ревматична

патология

Местоположение и механизъм на болката

Понастоящем можем да говорим за два начина за локализиране на болката, като можем да се свържем с анатомичната област (цервикална, раменна, лумбална, тазова болка) или засегнатите системи (костна, ставна, невропатична, съдова болка и др.). Ако се позоваваме стриктно на болката в ставите, от решаващо значение за проверяващия е да определи нейната същност. Този аспект се отнася до механичния или възпалителен характер на страданието. Правилната и подробна анамнеза е много важна при извършването на тази класификация, като се открият някои определящи елементи за синдрома на болката на пациента: начинът на поява и развитие (по време на усилие или почивка), продължителността на сутрешната болка, елементите, които водят до влошаване или подобрение, отговор на определени лекарства. Таблица 1 съдържа описанието на основните видове болки в ставите, срещани в ревматологичната практика, като се вземе предвид патогенният механизъм, който участва, но също така и анатомичната структура.

Видът и повтарянето на болката

Статистиката показва постоянно нарастване на разпространението на ревматичната болка сред общото население в резултат на естествения процес на стареене (9). Например в Съединените щати ревматоидният артрит засяга 1,3 милиона възрастни, спондилартритът засяга до два милиона души, артритни заболявания се откриват при близо 27 милиона души, а пет милиона имат подагра (10). Друго проучване, проведено в европейско население (Италия), съобщава за наличие на хронична мускулно-скелетна болка при около една трета от населението, като жените са най-често засегнати и разпространението нараства с възрастта (11).

Въздействието на болката в ревматологията

При такова високо разпространение въздействието на ревматичната болка е едно и също, както от гледна точка на пациента, така и от гледна точка на обществото. Ревматологичните заболявания са важна причина за загуба на функционален капацитет, с психосоциално въздействие върху пациентите, но и върху техните семейства (12).

Социалното въздействие на болката при мускулно-скелетната патология

Общи принципи при лечението на болката

Възпалителна патология, подагра е свързана с голямо въздействие върху качеството на живот, както поради интензивността на болката, така и поради функционалните последици, които тя причинява. Хиперурикемията, характерна за страданието, води до отлагане на мононатриеви уратни кристали на тъканно ниво. Последицата е появата на остър пристъп на подагра, образуването на кичури, състоящи се от агрегати от кристали на пикочната киселина, отложени заедно, периартикулярно, върху хрущялните меки части и в най-злощастните случаи появата на нефропатия или нефролитиаза с пикочна киселина (19).
Серумното ниво на пикочната киселина е представено от баланса между приема на храна, биосинтеза и екскрецията. Следователно свръхпроизводството или намаляване на отделянето на урина ще доведе до хиперурикемия, т.е. серумна стойност на пикочната киселина над 7 mg/dl при мъжете и 6 mg/dl при жените, съответно (19). Повишеният индекс на телесна маса и прекомерната консумация на алкохол са най-важните предиктори за хиперурикемия и подагра при повечето пациенти (19, 20).

В САЩ се смята, че приблизително 5–6 милиона души страдат от подагра (17, 18). Възрастта на началото обикновено е 40-50 години за мъжете и след 60 години (постменопауза) за жените (19), разпространението се увеличава с възрастта: по-малко от 3% от мъжете под 50 години страдат от това заболяване, но при тези над 80 делът достига 9–12% (6% за жените). Подаграта е най-честото възпалително ставно заболяване при мъже над 40-годишна възраст (19). Поради демографските аспекти, пациентите с подагра свързват множество съпътстващи заболявания, което ще остави отпечатък върху методите на лечение и мониторинг. По този начин до 60% от тях са с хипертония, 45% са с дислипидемия, 33% са както с хипертония, така и с дислипидемия, а 20% имат и диабет (20).
В същото време последните данни показват, че разпространението на подагра се е увеличило през последните две десетилетия, с увеличаване на продължителността на живота, промени в диетата, често и продължително използване на определени терапии (тиазидни диуретици, ниски дози аспирин) или в резултат на увеличаване на честотата на метаболитни синдроми и затлъстяване (19).
Патофизиология на остър пристъп на подагра

Лечение на остър подагрозен артрит

Управлението на подагра включва: лечение на остър артрит; предотвратяване на допълнителни атаки чрез хипоурикемична терапия; намаляване на уратните отлагания за предотвратяване на по-нататъшни атаки и необратими щети (24). Като общ принцип, лечението на остър артрит има за цел да намали болката и възпалението. Възможностите за лечение са: нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВС), кортикостероиди, колхицин или ACTH. При избора между тях трябва да се вземат предвид съпътстващите заболявания на пациента. Когато свързаните патологии правят невъзможно използването на НСПВС или колхицин, една от възможностите е прилагането на вътреставни кортикостероиди, особено ако е ангажирана голяма става, задължително след изключване на септична етиология или перорални или парентерални кортикостероиди. Започването на хипоурикемична терапия не се препоръчва по време на пристъп, тъй като това ще засили и удължи симптомите. Ако обаче пациентът вече е на хипоурикемична терапия, той ще продължи с непроменена доза (24).

Нестероидна противовъзпалителна терапия