Българската държава е загубила един от своите дела за царски имоти. Кой е собственик на двореца Royal Bistrita

Автор: Леонард Бадила/Дата на публикуване: 14-10-2020 11:10

Дворецът Кралска Бистрица (Царска Бистрица) сега е собственост на Симеон Саксонски Кобург-Гота и сестра му Мария-Луиза. Това е окончателното решение на състав на Върховния касационен съд (ВКС) и по този начин българската държава загуби за първи път един от делата за така наречените царски имоти.

Българската държава е длъжна да плати на Симеон Саксонски Кобург-Готски над 81 000 лева (около 40 000 евро) съдебни разноски, пише на dnevnik.bg

Един от многото спорове за царските имоти

Процесът беше един от многото спорове за царска собственост и преди присъдата съдийският състав Маргарита Соколова, Светлана Калинова - докладчик, Гълъбина Генчева, поискаха тълкуване от българския Конституционен съд. След произнасянето му процесът беше подновен и магистратите се позоваха на него в мотивацията си. Тълкуването се позовава на въпроса за правните последици от отмяната на еднозаконни закони и по-специално на решението на Конституционния съд от 1998 г., който отменя Закона за национализация на кралската собственост от 1947 г.

Досега два съда заявиха, че дворецът е държавна собственост. В полза на държавата са постановени и други решения за „царски процеси“ - за имотите на Кричим, Ситняково и Сараггиол. Остават съдебните дела за двореца „Врана“ и за 16 500 декара горска земя в Рила, припомня Defakto.bg

Чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството държавата се позовава на Закона за горите от 1897 г. и въведената в него презумпция, че горите са държавна собственост. Освен това, сред мотивите на държавата да претендира за собственост върху сградата е фактът, че администрацията на гражданския списък на краля ги е придобила по давност от 1900-1930 г. и също се позовава на закона за конфискация от 1947 г., който конфискува цялото имущество царски. ВКС обаче отхвърля всички тези аргументи. Магистратите се съгласиха, че част от сградата е собственост на общината и сградата е построена от лични средства на Фердинанд през 1900-1912/1913. Свидетелствата се цитират от факти преди повече от 100 години, макар и не от преки очевидци.

Върховният касационен съд се позовава на данните от картата на домакинствата от 1934 г., според които гората, в която попада имотът, е посочена като общинска, но не и като собственост на общината, т.е. тя е била собственост, отстъпена от държавата за ползване за неопределено време.

Освен това имотът не е споменат като държавна гора в нито едно от писмените доказателства, представени в процеса - битови карти, окончателни бизнес планове, документи, които определят обекта на собственост на гората. Върховният касационен съд посочва още, че в процеса има доказателства, че всъщност ефективната власт върху собствеността след 1918 г. е била упражнявана от цар Борис III и членове на неговото семейство.

Процесът стартира през 2009 г., с идването на власт на ГЕРБ, разходите за държавата през 2017 г. възлизат на около 2,4 милиона лева (около 1,2 милиона евро), въпреки че по време на Тройната коалиция, специална парламентарна комисия по царските имоти събра достатъчно документални материали, въз основа на които не стигна до заключението, че имотите са държавна собственост. Държавата обаче имаше претенции за собственост, в съответствие с популисткото настояване на партията "Ред, закон и справедливост", особено нейния лидер и тогавашен заместник Яне Янев, а управляващото мнозинство прие мораториум. относно използването на собствеността от Симеон Сакскобургготски „до приемането на закон за царската собственост“. Нито е приет закон, нито е вдигнат мораториумът (и е нападнат от Симеон Саксонски Кобург-Гота в Европейския съд в Страсбург) и никой в правителството не е искал да коментира как правителството на София възнамеряваше да реши проблема.

Междувременно състав на Върховния касационен съд през 2012 г. се съгласи, че собствеността на Кричим принадлежи на държавата и една от причините беше, че след като Конституционният съд отмени Закона за национализация на кралските имоти през 1947 г., има правни последици за техния статус. След това решение за Кричим всички съдилища започнаха каскадно да разрешават дела с такава мотивация в полза на държавата.

През 2017 г. държавата сигнализира, че се колебае в претенциите си за кралски имоти и е готова за споразумение. Поради "обществено мнение" обаче според източници на "Дневник" премиерът Бойко Борисов е изоставил идеята. Тогавашният министър на правосъдието, Țețka Țaceva, обяви обрата на специална пресконференция (4 декември 2017 г.), когато стана ясно, че дотогава разходите на двете министерства - на регионалното развитие и земеделието -, които водят процесът от името на държавата възлиза на над 2,4 милиона лева (около 1,2 милиона евро)