Битката при Курск, най-голямата танкова конфронтация в историята

Битката е известна като най-голямата танкова конфронтация в историята

историята

Очакваме вашите коментари на страницата Facebook.

След катастрофалното поражение в битката при Сталинград през зимата на 1942-1943 г. германците решават да започнат настъпление на Източния фронт чрез така наречената операция „Цитадела“ (Unternehmen Zitadelle). То се проведе от 4 до 16 юли 1943 г., последвано от две съветски контранастъпления (операции „Руминцев“ и „Кутузов“, 12 юли - 23 август 1943 г.) и завърши в известната битка при Курск, известна като е най-голямата танкова конфронтация в историята.

Общо бойните сили разполагаха с около 6000 танка, 4000 бойни самолета и 2 милиона войници. Основното оръжие на Съветите бяха танковете Т-34 и Т-70, но първото се използваше предимно в бой. Най-модерният модел, Т-34-85, имаше оръдие от 85 мм калибър, мощност на пробиване на броня 110 мм от 500 м и двигател Gaz V-12 с мощност 400 к.с. От другата страна бяха германските танкове Panzer IV, с оръдие от 75 мм калибър, защитна мощност от 124 мм, от 500 метра, и двигател Maybach HL230 от 700 к.с.

Нацистите инициират мисията, за да изместят линията на Източния фронт назад на 100 км, тъй като Съветите са я удължили на запад. В този смисъл централната група на армията на фелдмаршал Гюнтер фон Клуге трябваше да атакува в северната част на фронта. Настъплението е водено от 9-та армия на полковник Валтер Модел, към която се присъединяват 46-та танкова формация, водена от генерал Ханс Зорн (от десния фланг) и 41-ва генерална танкова формация от генерал Майор Йозеф Харпе (на левия фланг). 47-ата танкова група на генерал Йоахим Лемелсен трябваше да се насочи към руския град Курск, един от най-важните пътни възли в югозападната част на Съветския съюз. Тук войските на генерал Лемелсен обединиха сили с фелдмаршал Ерих фон Манщайн, Четвъртата танкова армия на генерал-полковник Херман Хот и армията на генерал Вернер Кемпф.

От другата страна на фронта бяха съветските армии, водени от генерал Константин К. Рокосовски и генерал Николай Ф. Ватутин. Те бяха обградени вдясно от 13-та армия на генерал-лейтенант Николай П. Пухов, а от северната страна от войските на 16-та армия на генерал-лейтенант I.V. Галинин. Централната част на фронта трябваше да бъде осигурена от военните, водени от генерал-лейтенант Михаил Н. Чистяков и генерал-лейтенант М. С. Шумилов. От източната страна на фронта имаше войски, водени от генерал-полковник Иван С. Конев.

Планът на германците беше да обкръжат съветските армии и да ги унищожат една по една. Това обаче не беше така. 9-та армия на Модел не успява да пробие съветската отбрана на северния фронт и Panzer Group III, водена от генерал Херман Брейт, среща силна съпротива от съветските танкове Т-34.

На 11 юли четвъртата танкова армия на Хорт се опитва да завладее село Прохоровка и да осигури позиции на река Псел, последната естествена бариера между танковата група на Филд Манелд и Курск. Атаката срещу Съветите е ръководена от генерал SS Пол Хаусер, генерал Ото фон Кнобелсдорф и генерал Йоген От. Всяка от трите дивизии Panzergrenadier, водена от Hausser, имаше по 100 танка. В Прохоровка германците трябвало да се изправят срещу 5-та танкова армия на генерал-полковник Павел А. Ротмистров, която имала под себе си не по-малко от 650 коловоза Т-34 и Т-70.

Съветите носят значителни загуби, докато германците успяват да установят позициите си в района на река Псел. Въпреки че танковите армии на СССР губят своите бойни машини все по-бързо и по-бързо, подкрепление идва от Москва. Групи XVIII и XXIX танкове, съответно V група механизирани, принадлежащи към V армия на танковете, пристигнаха в района на Прохоровка на 11 юли. В дивизиите имаше 200 пълзящи, което доведе до общия брой съветски танкове до 850. От тях 500 бяха моделите Т-34.

Мисията на войските на 5-та армия е била да ръководят контранастъплението срещу нацистите и да осигурят съветската отбрана в южната част на бойния фронт. Следователно руските военни достигат района на река Псел, където са били германците, и предизвикват битката при Прохоровка. Тук германците организират на полето около 600 танкове Panzerkampfwagen Mark V Panther (оръдия калибър 75 мм) и Panzerkampfwagen Mark VI Tiger (оръдия калибър 88 мм). 850-те съветски танка Т-34 успяха да обкръжат враговете и да унищожат не по-малко от 400 немски коловоза. От друга страна, някои съветски източници споменават, че на 13 юли, ден след битката при Прохоровка, Петата танкова армия е имала само 150-200 моторизирани, което означава, че би загубила в битка за 650 цистерни.

Масивните загуби раздразниха Сталин, който веднага заповяда на останалите танкове да унищожат германските пехотни позиции на запад от Прохоровка. На 12 юли съветските пълзячи Т-34 и Т-70 нападнаха немски танкове, но претърпяха огромни щети и бяха принудени да се оттеглят, поне засега. Настъплението, започнато от съветския полк 181, е победено от SS тигрите, които успяват да победят враговете си до последния човек. В края на деня генерал Ротмистров призовава последните си резерви, войските на механизирана група V. Те най-накрая успяват да спрат германското настъпление.

По време на битката и двата лагера претърпяха тежки загуби, за които победата все още не може да се припише на никой от бойците. Битката при Прохоровка продължава до 16 юли, с постоянното настъпление на германските войски. Успехът на нацистите обаче не се използва, тъй като Адолф Хитлер нарежда прекратяване на операция "Цитадела", след инвазията на съюзническите войски в Сицилия. Въпреки че Манщайн настояваше да продължи битката, защото имаше много резерви, които можеха да му донесат победа, той не можа да убеди фюрера.

На 17 юли германският танков състав напуска позициите си в района на Прохоровка, като дивизиите Leibstandarte се бият в Италия, докато дивизиите Das Reich и Totankopf остават на Източния фронт. Последните продължиха да претендират за победи срещу Съветите в така наречената операция „Румянцев“. Междувременно съветската 1-ва и 5-та армия попълва броя си, достигайки бройка от около 1000 танка. Въпреки че войските на Сталин продължават да бъдат унищожавани от врагове, те успяват да се прегрупират и отслабят германския фронт.

Въпреки усилията на германските армии през юли и август, те не успяха да се справят със съветското контранастъпление и постепенно започнаха да се оттеглят. Това е допълнително доказателство, че Хитлер е пренебрегнал съветите на своите генерали и е действал самостоятелно, вземайки най-невдъхновените решения.