„Безполезният орган“ в нашето тяло се възстановява от науката. Каква е целта на приложението?

нашето

Защо приложението се смята за безполезно?

Един от първите учени, които спекулират относно полезността на приложението, е Чарлз Дарвин. По това време приложението е идентифицирано само сред хората и други примати от семейство Hominidae, а Дарвин вярва, че този орган е остатък от времето, когато техните предци са яли листа. Растителното хранене изисква голям сляпо черво, този сегмент на дебелото черво, в който се намират бактериите, необходими за разграждането на растителните тъкани. По-късно, вярва Дарвин, предците на примати започват да ядат предимно плодове, които са по-лесни за смилане. Те вече не се нуждаеха от голяма сляпа кишка, така че тя започна да се свива с течение на времето и днес сляпото черво на хората е малко. Дарвин вярва, че апендиксът, който е непосредствено до цекума, всъщност е бивш компонент на цекума, който се деформира при свиването му. Поради тази причина бащата на „теорията за естествения подбор“ вярва, че приложението няма полза.

През последните години обаче апендиксът е реабилитиран от учени, като повече изследвания показват, че той далеч не е нефункциониращ орган.

За какво е приложението?

Учените от медицинския център на университета Дюк предположиха, че полезните бактерии в апендикса могат да издържат на тежък случай на диария, който води до пълно изпразване на червата. По този начин бактериите могат по-късно да напуснат апендикса, за да заселят отново червата. „Дори да няма преки доказателства, има достатъчно косвени доказателства, които предполагат, че апендиксът е мястото, където добрите бактерии могат да живеят безопасно, без да бъдат обезпокоявани, докато не са необходими“, казва Уилям Паркър, професор по експериментална хирургия. а също и един от изследователите, постулирали новата хипотеза.

Много интересно нещо е, че има клетки в имунната система в апендикса. Изследователите на Херцог вярват, че тези клетки присъстват, за да защитят полезните бактерии, а не да им противодействат.

Професор Паркър изучава чревния биофилм повече от 10 години, името е дадено на тънък слой микроби и клетки на имунната система, които се образуват над чревната лигавица. „Нашите проучвания показаха, че имунната система защитава и храни колониите от микроби, които живеят в биофилма. Защитата на тези добри микроби предотвратява утаяването на лошите микроби. Също така показахме, че биофилмът е най-силно изразен в областта на апендикса “, обяснява Паркър.

Функцията на апендикса може да бъде демонстрирана в ситуации, при които липсват съвременни хигиенни условия, обяснява Паркър. „В страни без модерна здравна система болестите, които причиняват тежка диария, са ендемични. Диарията напълно изпразва съдържанието на червата, включително биофилма. След изпразване на червата добрите бактерии, скрити в апендикса, могат да се върнат в червата “, казва специалистът. Професор Паркър казва, че „в индустриализираните общества, които се възползват от съвременната медицинска система и хигиенните практики, този„ бактериален резерв “може вече да не е необходим, което обяснява защо премахването на апендикса в съвременните общества не води до негативни ефекти“.

Ако апендиксът е полезен, защо страдаме от апендицит?

Защо обаче апендицитът е толкова често срещан в индустриализираните общества? Преди няколко десетилетия учените представиха обяснение, известно като „хигиенна хипотеза“. Той твърди, че хората в общества с добра хигиена страдат повече от алергии и автоимунни заболявания, тъй като те (и по подразбиране тяхната имунна система) не са били причинявани в ежедневието толкова често от паразити и други вредни организми, присъстващи в околната среда. Следователно, когато имунната система се провокира, тя в крайна сметка реагира прекомерно.

„Прекомерно реагиращата имунна система може да доведе до възпаление, свързано с апендицит, а също така може да доведе до чревна обструкция, която причинява остър апендицит“, казва Паркър. „И така, съвременната медицина и хигиенните практики обясняват не само факта, че вече не се нуждаем от приложение в днешното общество, но и проблемите, които то ни създава“, заключава д-р.

Изследванията на специалисти от университета Дюк не са единствените, които предоставят доказателства в полза на приложението. Изследване, публикувано през 2013 г. в списание Comptes Rendus Palevol, анализира 361 вида бозайници и заключава, че апендиксът еволюира поне 32 пъти по различен начин сред бозайниците, което предполага, че приложението е малко вероятно да бъде безполезно ( тъй като в този случай нямаше да еволюира в многократни числа).

Учените са установили, че в повечето случаи апендиксът не се появява в резултат на промяна в диетата, така че теорията на Дарвин не е валидна за всички животни. Той обаче беше прав за приматите, тъй като изследването потвърди, че този орган се е появил, когато нашите предци са променили диетата си.

Как може приложението да спаси живота ни?

Изследване, публикувано през 2011 г., предполага, че „безполезният орган“ може дори да спаси живота ни в определени ситуации. В това изследване учените са изследвали Clostridium difficile, една от най-опасните вътреболнични инфекции.

C. difficile е бактерия, която причинява стомашно-чревни инфекции, които причиняват диария и колит, тя е една от водещите причини за смърт поради вътреболнични инфекции. Един от най-проблемните аспекти на заболяването е, че 25% от пациентите ще получат рецидив на заболяването, въпреки успешното първоначално лечение.

Изследователите, водени от Джеймс Грендел, са анализирали 254 пациенти, които са били заразени с C. difficile, и са ги разделили на две групи: тези, чието придатък е непокътнато и тези, чийто орган е бил отстранен. Анализът на данните разкри изненадващо заключение: хората без апендикс са имали четири пъти по-висок риск да страдат от Clostridium difficile отново след първоначалното лечение. По-конкретно, сред пациенти с непокътнато апендикс заболяването се е върнало в 11% от случаите, докато при лица без апендикс заболяването се е върнало в 48% от случаите.

Изследователите смятат, че апендиксът съдържа няколко лимфоцити, които се борят с C. difficile и други бактериални инфекции, така че неговото елиминиране прави имунната система по-слаба, а червата по-податливи на повтарящи се инфекции.

Поради тази причина авторите на изследването твърдят, че премахването на апендикса може да увеличи риска от пациенти, страдащи от повтарящи се, потенциално фатални инфекции. Така че приложението не само не е „безполезен орган“, дори може да ни спаси живота.