Актуализации, на живо

На живо актуализирано. Всичко неформално. Коментарите са добре дошли.

Страници

Неделя, 03 септември 2006 г.

Hou Hsiao-Hsien - ефектът на хипнозата

Това е проблем, с който се сблъскват не само художниците, но и филмовите режисьори - трябва да заснемете сцена, в която героите са разположени около маса - един от героите очевидно ще бъде с гръб към нас. Нека си спомним само дебютната сцена от резервоарните кучета на Куентин Тарантино. Дейвид Бордуел има цяла глава по този въпрос в книгата си „Фигури, проследени в светлина“.

Повечето режисьори решават този проблем с редактирането. Сцената се заснема на парчета, парчетата се поставят така, че да отговарят на монтажа и зрителят вижда изображението, което се движи на свой ред по лицето на всеки герой. Има два риска. На първо място, между два изстрела, детайлите могат да се променят по погрешка и зрителят вижда, че вилицата става чаена лъжичка, за да се превърне отново във вилка след две секунди. На второ място, разхождането на камерата от лицето на един герой до друг трябва да изглежда естествено - в противен случай е все едно да поставите всеки герой на свой ред пред микрофона, за да намалите резултата им. Тук идва майсторството на режисьора и Дейвид Бордуел описва в книгата си някои сцени от този вид, които са успешно решени.

Hou Hsiao-Hsien не използва принципа на заснемане на парчета, които след това се сглобяват по време на монтаж. За него всяка сцена трае изключително дълго - с риск да отегчи или досади публиката. Но това е решение, взето съзнателно от Хоу, който разчита на ефекта на хипнозата. Изключително голямата продължителност на сцените може да ви дразни, но всъщност по този начин вие сте хванати в мрежите на историята, която остава във вас дълго след приключването на филма.

И тогава Хоу Сяо-Сиен приема решението на Рембранд. Един от героите винаги ще бъде с гръб към зрителите, но кръгът се затваря чрез нас, ние сме в тила му, чувстваме го, напрежението му се предава на нас и вече не е нужно да виждаме лицето му - ние чувстваме, че всъщност сме този персонаж, ние много добре усещаме реакциите му, защото те са нашите реакции.

Дебютната сцена на филма Цветя на Шанхай е най-известна - но в останалите филми има сцени, решени по същия начин - например в Master the Puppet.